Една универсална, една изключително ерудирана и също така с невероятна работоспособност личност – така можем да определим художника Райко Алексиев. В това се уверяваме, когато посетим неговата ретроспективна изложба в Софийска градска художествена галерия – 26 години след представянето на камерната му експозиция. Дали е само име на галерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година? Малко повече биография, защото публиката не познава неговия сложен и интересен творчески път. В годините на Първата световна война, с крайно острите си карикатури във водещите списания „Българан“ и „Барабан“ Райко Алексиев вече е задминал доайена Александър Божинов.
Той е човекът – издател на седмичника „Щурец“, който списва сам и в изложбата са показани около 30 броя на това издание, станало символ на смели карикатури, поезия и други хумористични текстове. Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова, после Алексиева, е вероятният тласък да се впусне с авантюрата да издава този хумористичен вестник, който излиза до края на 1932 година. Това не е пречка за трескавата му обществена дейност – дълго време Райко Алексиев е председател на Съюза на дружествата на художниците. По време на четирите мандата се открива галерията на улица „Раковски“ 125, която сега носи неговото име, организира парични помощи за членове на Съюза, защитава от властите преследвани художници.
И друг интересен факт – през новото време, след ноемврийските събития, може би 1992-1993 година неговата съпруга Весела Алексиева се завръща в България за да види родината си.
Златният фонд на Националното радио притежава уникален неин запис за живота ѝ с Райко Алексиев, за гоненията и арестите, за разграбването на тяхното имущество.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg