20 юни е Световният ден на бежанците. По този повод бяха оповестени официалните данни на ООН за бежанците по света през миналата година. Според Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) през 2018 г. над 70 милиона души са били разселени по целия свят, това представлява най-големия брой регистриран от създаването на ВКБООН през декември 1950 г. От разселените лица 25,9 милиона са бежанци, 41,3 милиона души са вътрешно разселени в границите на своята страна и 3,5 милиона са търсещите убежище. Децата съставляват повече от половината от бежанското население (13 милиона). Страните, които се сблъскаха с бързо нарастване на броя на разселените лица само за една година, са Венецуела с до 4 милиона разселени граждани, които избягаха от страната си, и Етиопия, с 1,6 милиона разселени лица, 98% от тях в рамките на тяхната собствена страна. Тези цифри показват отчаяна нужда от защита на бежанците от войни, конфликти и преследване.
ВКБООН съобщава, че само през 2018 г. повече от 13 милиона души са били изселени от само пет страни: Сирия, Афганистан, Южен Судан, Мианмар и Сомалия.
С липсата на храна, лекарства и работа в тези страни броят на разселванията далеч надхвърля размера на решенията за презаселване, предоставени от международната общност.
Продължаващите регионални и международни конфликти допълнително довеждат до хаотичната ситуация и неспособността да се постигне мир. От една страна, е проблемът с преобладаващия брой молби за убежище и милиони разселени лица, а от друга страна, липсва еднакъв дял от отговорността сред приемащите страни да настанят бежанци от съседни страни за решаване на проблема с убежището.
Уганда (1,2 милиона), Судан (1,1 милиона) и Германия (1,1 милиона).
За бежанците най-доброто решение е да се върнат у дома доброволно, в безопасност и с достойнство. Други решения включват интеграция в приемащата общност или презаселване в трета страна. Въпреки това, през 2018 г. само 92 400 бежанци са били презаселени, което е по-малко от 7% от броя на чакащите за презаселване. Около 593 800 бежанци са успели да се завърнат у дома, а 62 600 са били натурализирани.
В Европа продължават да пристигат хора, бягащи от конфликти, военни действия, преследване или бедност. За мнозинството от бежанците и търсещите убежище крайната цел е живот в Германия, Швеция, Дания или друга държава в Западна Европа.
В България пристигат бежанци главно от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и Иран. През миналата година у нас са потърсили закрила над 2 500 лица, а за първите 4 месеца на 2019 година 416 души са потърсили закрила в България, на 81 лица е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут е предоставен на 111 лица, а на 400 души е отказана международна закрила. (По данни на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет)
Има и хора, които още от самото начало на пътя си към Европа избират България за втора родина.
Днес ви срещаме с двама бежанци, за които България вече е втора родина. Той живее от 11 години в България, а тя – от 4 години. Двамата са много различни, нямат никаква роднинска връзка, но имат три общи неща:
• избягали са от Ирак,
• първоначалният им план е бил да стигнат до България, за да живеят тук.
• обичат България.
И двамата избраха да останат анонимни по разбираеми причини.
Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..
В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..
В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Велинова-Морган, правнучка на една от най-значимите фигури в българската история – Иван Евстратиев Гешов . Той е български министър-председател, основател на Българското книжовно дружество и директор на Българската народна банка, като подписът му стои под първата емисия български левове...
Способността да избираме кои искаме да бъдем е свързана с представата за храната като съзнателен избор. Във "Време за наука" проф. Стоян Ставру размишлява върху темата "Храна и етика" , запознава слушателите с понятието "гастрософия" и коментира популярните риалити формати, базирани на готвенето и храненето като индивидуални и социални практики...
В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по финансови и икономически дисциплини? Този актуален проблем беше в центъра на дискусията по време на кръглата маса "Търсещи знание", проведена под патронажа на ректора на УНСС. Представители на..
Една от гостоприемните и атрактивни точки в маршрута на "Семейно радио" застава в актуалния ефир с пожара в Националната гимназия по приложни изкуства..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg