150 години Виенска държавна опера

Седмиците в края на май Виена живееше с тържествата бележещи юбилея на световния оперен театър. „Неделен следобед“ ще ви отведе на площад „Херберт фон Караян“, за да чуете някои от участниците в концерта, с които разговаря Радослав Марков. Ще ни гостува и интендантът и артистичен директор на операта Доминик Мейер, с когото се срещна Салина Александрова.

Какво е търсенето на култура тук във Виена?
Тук във Виена има голяма стабилност и главното нещо е музиката.
Виена, за да ме разберат всички, не е толкова голям град като Париж, Лондон или
Ню Йорк. Това е среден град с 1 800 000 жители, във Франция това би бил град,
който по население би заемал 3 или 4 място. Но в този град всеки ден се продават
10 хиляди билета за класическа музика, т.e. 70 хиляди на седмица, повече
отколкото побира едно футболно игрище. Тази информация Ви я давам като цяло, за да добият хората представа за мащаба. И това не съществува никъде другаде по света. Тук има 3 оперни театъра, има 300 спектакъла на година - в Щатсопер, Фолксопер и Театер ан дер Вийн. Двете големи зали Концертхаус и Музикферайн имат по 600 концерта годишно. Тук идват всички големи оркестри, пианисти, диригенти, челисти, при нас в операта идват най-известните певци. Във Виена публиката не се състои от стотина щастливи зрители, а това е публика, която преминава през всички слоеве на обществото, тъй като има малка тайна.

И каква е тя?
В края на залата има специални места - във всички концертни зали и оперни театри тук. В този театър например правостоящите билети струват 3, 4 евро, които се продават в деня на представлението, т.e. ако непременно искате да посетите спектакъл трябва да чакате дълго, няколко часа, но пък затова местата са много добри с чудесна акустика. Можете да видите спектакли с Анна Нетребко за 3 евро. Аз когато бях студент се качвах горе и слушах оттам. Това нещо го намирам за прекрасно и това позволява операта в този град да бъде за всекиго. Говори се за операта в метрото, в трамвая, на улицата, в ресторантите, в кафенетата. Ние сме се абонирали за преглед на пресата и няма нито един ден в Австрия, в който да няма поне 15 статии, свързани с операта. Операта тук е много по-силно развита отколкото на много други места.
Това наистина е нещо невероятно с тези правостоящи билети, които дават
възможност на студентите да се развиват.
И за децата също… И знаете ли това дава възможност на хората в обществото, които не са богати. Ще Ви дам пример: един учител, един преподавател в университет прави един прекрасен избор с решението си да
преподава, но този избор няма да го направи богат. А тези хора също имат нужда да отидат на театър, на опера, но нямат средства да си платят скъпи билети и ето обществото намира начин да позволи на хората да имат достъп до културата.

В много театри има оперна студия за младите певци, Вие имате друг подход. Може ли да ми разкажете за него?
Нямам друг подход. Когато дойдох в този театър имах три проекта, единия от тях беше да се построи една сцена, в която да може да се репетира както трябва и това беше изпълнено. Вторият беше свързан с това да се промени начинът на репетиции за оперите, които са репертоарни в този театър и това успяхме да направим. Третият проект беше свързан с отварянето на оперно студио, за който не получих разрешение, поради финансови причини. Намерих друга система, която се състои в това да намирам спонсори, които да плащат за стажанти. Така имам три, четири стажанта годишно, които дебютират на сцената, получават точно толкова уроци, колкото и певците в ансамбъла, вършат същата работа и в течение на
няколко месеца проличава дали имат развитие и мога да ги взема в ансамбъла или не.

Как Виенската Щатсопера привлича спонсори и успява да работи успешно в продължение на години?
Трудно е да се привлекат спонсори във Виена, тъй като това не е град в който има големи социални мрежи на международни компании, т.е. тук няма икономика, която да позволява поддържането на театъра. От много време нашият главен спонсор е японската марка на коли, тъй като имаме дългогодишна връзка и сътрудничество между Япония и Австрия, между Виенския Филхармоничен Оркестър и операта. Ако отидете в Токио в музикален магазин, ще видите, че там има много дискове, които няма да можете да намерите тук. Трябваше да търсим спонсорства, които намерихме. Например главната компания по разпространение на гориво е нашия втори главен спонсор, после имаме банки, различни казина и компании, които ни помагат. Много голям успех имаме с финансирането на събитието „150 години Виенска Щатсопера“. Наистина много голяма щедрост от различни компании, които изявяват желание да направят пожертване, за да ни помогнат. Традицията, която тук е развита значително по-малко отколкото в Щатите например е частното спонсорство. В Германия и в Америка много се развива този вид спонсорство, където частно лице иска да помогне на театър, тук все още не е така, защото няма правила, които да позволяват данъчното приспадане на помощи да бъде пренесено от частно лице към роганизация, като операта.

Какво разказа за тържествата за юбилея на Виенската опера Доминик Мейер можете да чуете в звуковия файл (Разговора записах ден преди събитията)

Чуйте разговора с Доминик Мейер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 25 май 1869 г. с операта „Дон Жуан“ на Моцарт е открита новата сграда на Виенската опера. На спектакъла присъстват император Франц Йозеф и австрийската императрица Елизабет – Сиси.
Тази година на същата дата беше представена операта „Жената без сянка“ на Рихард Щраус. Запис на този спектакъл ще ви поканя да слушате в оперната ни вечер на 22 юни. Диригент е Кристиан Тилеман, участват Стивън Гулд, Камила Нилунд, Евелин Херлициус, Нина Стемме, Волфганг Кох и др.
На 26 май беше концертът на площада. Сътрудникът ни Радослав Марков, който беше във Виена по време на тези тържества се срещна с няколко от участниците, които сега ще чуем. За украинката Олга Безсмертна, която от седем години е в състава на театър, душата на Виенската опера е нейният оркестър и публиката.

Чуйте разговора с Олга Безсмертна

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Следващият ни гост е уругвайският баритон Ервин Шрот. Той е във Виена вече десет години.

Чуйте разговора с Ервин Шрот

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Следващият ни специален гост е Роберто Аланя, който ще ни каже какво е да си част от подобен концерт и който си мечтае преди края на певческата му кариера да дойде да пее в България, където има много приятели.

Чуйте разговора с Роберто Аланя

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Соня Йончева също участва в тържествения концерт. Както сигурно много от вас знаят Соня очаква своето второ дете и излезе на сцената, за да изпълни арията на Чо Чо Сан от операта „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. Ето разговорът на Радослав Марков с нея, за да научим какво е за нея участието в този юбилей.

Чуйте разговора със Соня Йончева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Освен всички спектакли, концерти и предавания на опери съвместно с фирма “Орфео“ са издадени двадесет и два аудио диска със записи на оперни спектакли. В две от деветте опери участват български певици – Анна Томова-Синтова и Красимира Стоянова. Най-старият запис е от 1955 г. – „Воцек“ от Берг на Карл Бьом с Валтер Бери и Кристел Гьолц. Тук са „Фиделио“ от Бетовен на Караян от 1962 с Криста Лудвиг и Джон Викерс, „Електра“ от Рихард Щраус на Карл Бьом от 1965 с Биргит Нилсон и Леони Ризанек, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт на Караян от 1977 с участието на Анна Томова-Синтова и Илеана Котрубаш. Следва „Пътуване до Реймс“ на Росини от 1988 на Клаудио Абадо с Монсерат Кабайе, „Тристан и Изолда“ на Вагнер от 2013 на Франц Велзер Мьост с Петер Зайфер и Нина Стеме, „Евгений Онегин“ на Чайковски от 2013 на Андрис Нелсонс с Анна Нетребко и Дмитрий Хворостовски, „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус на Кристиан Тилеман със Соиле Исокоски и Софи Кош, „Бал с маски“ от 2016 г. на Хесус Лорес Кобос с Пьотр Бечала, Дмитрий Хворостовски и Красимира Стоянова.

Освен аудиозаписите се предлагат и видео записи на осем опери.
Първата е „Трубадур“ на Верди от 1978 г. с диригент и режисьор Херберт фон Караян с Пласидо Доминго и Райна Кабаиванска. Пак от 78 г. е „Кармен“ на Бизе - диригент Карлос Клайбер, режисьор Франко Дзефирели с Пласидо Доминго и Елена Образцова, „Дон Жуан“ на Моцарт от 1999 г. – диригент Рикардо Мути, режисьор Роберто де Симоне с Карлос Алварес. През 1983 г. е снимана постановката на Харолд Принс с диригент Лорин Маазел на „Турандот“ на Пучини с Ева Мартон и Хосе Карерас. Следва спектакълът на Хари Купфер с диригент Клаудио Абадо на „Електра“ на Рихард Щраус с Ева Мартон и Черил Студер. От 1990 г. е „Лоенгрин“ на Вагнер – режисьор Волфганг Вебер, диригент Клаудио Абадо с Пласидо Доминго и Черил Студер. През 2010 г. във Виена е поставена „Алчина“ на Хендел – Марк Минковски дирижира, а солисти са Аня Хартерос и Веселина Кацарова. И последното видео е на „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус от 2014 на Кристиан Тилеман със Сойле Исокоски и Софи Кош.

Как виждате бъдещето на операта?
Аз съм голям оптимист към бъдещето на операта. В целия свят има хора, които обичат операта и нови страни, които се отварят към операта, места, където никога не я е имало. В ансамбъла тук на щат имам 60 певци, имам 3-ма певци от Южна Африка, един невероятен тенор китаец, страхотен бас от Южна Корея. Пътувам много, виждам много млади певци по конкурси от различни страни и намирам, че има голям интерес към операта от хора, които идват от съвсем различни култури. Продаваме повече от 95 процента от билетите, а често и няма достатъчно за всички. Пишат се нови съвременни опери, които са и качествени, тъй че мога да бъда спокойно оптимист. В някои страни няма развитие в операта и смятам, че трябва да се създаде вкус на младото поколение към това изкуство. Например в Париж в края на 60-те години операта беше умряла, защото винаги се поставяше едно и също – „Травиата“, „Риголето“, „Тоска“.

И през 1973 година дойде един нов администратор, който реши да се правят по-малко неща, но качествено. Това беше Волф Либерман и искаше да възобнови интереса на младежта към операта. И тогава, мога много добре да си спомня, имаше опашки по 24 часа, за да се купи билет. И той успя, възсъздаде този интерес, даде нова егергия и запали отново фитила, 20 години по-късно се правеха по 600 спектакъла в Париж. Такъв пример съществува и мисля, че се следва и в други страни. И това трябва да продължава, не бива да се убива операта. Директорите на театри не трябва да показват егото си с това колко гениално програмират сезоните нa оперите.

По-добре е да правят така, че да задържат страстта и интереса на младото поколение. Тук например всяка година правим три спектакъла за малки деца по един час, със съвременни сюжети, които позволяват дискусии, както в училище, така и вкъщи. Една от последните опери, които правихме „Пачуърк“ беше със сюжет за разделени семейства. Шестдесет процента от децата са с разведени родители, трябва да се знае за това. Правим също така продукция, която се казва „Арабска Принцеса“, за смесването на расите, един много педагогически проект. Има една асоциация, която ни води деца имигранти, които нямат средства. Намирам, че по този начин се ражда интерес у децата в публиката, които виждат, че има и други деца на сцената, които пеят.

Неделя, 9 юни, от 14.00 часа

Споделете

150 години Виенска държавна опера

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

Пето издание на фестивала ТрансАрт

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Мовембър, или мъже за пример

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР