Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С екшън-баба и внук тийнейджър до Япония

В "Покана за пътуване": при Дон Кихот и Санчо Панса. Сирия, каквато няма да видим вече никога. Йорданка Благоева преживя тайфун в Токио

БНР Новини
24
Гергана Цанкова пред мелниците на Дон Кихот.
Снимка: Личен архив

"Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само праведни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били  князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта." Никога няма да се досетите откъде е този цитат, освен ако снощи не сте чели „Дон Кихот от Ла Манча“. Книгата на Сервантес може да е претърпяла първото си издание през 1605 година, но героите й продължават да бродят край вятърните мелници на провинция Кастилия. Първата гостенка в Покана за пътуване ги е виждала с очите си. Е, почти…. Блогърът Гергана Цанкова ни почерпи виртуално с пивко вино и вкусни истории от Ла Манча. Тя има късмета да обикаля Испания по неутъпканите от пълчищата туристи маршрути. Същата добра слука я заселва за две седмици в неизвестно португалско селце.

Който е ходил в Сирия ще разбере въздишката ми по онези места, които човечеството няма да види скоро. А някои от тях и никога. Когато бях в размирната днес държава, тя се гордееше, че може да покаже повече римски руини отколкото има в Италия - като един от най-запазените амфитеатри в град Босра, цитаделата в Алепо и колонадите в Афамия. Не мога да си представя, че оцелелите през вековете безценни свидетелства вече не съществуват. Затова ще ви разкажа за някои от тях в сегашно време.

Палмира се споменава  в Библията като града на цар Соломон, но според историците там  има свидетелства за живот от 50 000 г. пр.Хр. Независимо дали се е наричало Тадмор или Палмира името на мястото все означава палма. По онова време наоколо не е било пустиня, а джунгла. Местността се обезлесила по три причини: монголите изсекли дърветата да строят къщи; френските нашественици правели въглища от тях и ги транспортирали в родината си; бедуините отоплявали  с дърветата палатките си.

Александър Велики превръща Палмира в религиозно средище за всякакви богове. Едно от светилищата е Храмът на Баал – въховният бог на арамейците. Бил е изобразяван или като орел, или като човек. Градежът е отнел 32 г. Издигнат е в елинистичен стил, за да напомня храма на Зевс, който е бил вкопан в земята под него. Със своите 400 колони той е най-голмемият храм на  античността. Въздигнат е от два вида варовик - твърд за стените и  по-мек за статуите. Баал (известен от Библията като Ваал) е с човешко лице, заобиколен от символите на четирите сезона и зодиите. Като знак, че на това място е имало църква върху скалите все още личат кръст и фрески на Свети Георги, Исус Христос и Дева Мария.

Стените на храма приличат на “избродирани” от стотици откоси на калашници. Всъщност по тях  има 500 000 дупки. Всяка от тях е съдържала  два вида метал - твърд и мек, с по два милиметра разстояние, поставени в четирите краища на всеки камък. Специалната конструкция е устойчива срещу земетресения. При всякакъв трус храмът се люлеел , но не падал. През 15-и век, при отоманското нашествие, турците претопили металните пластини за оръжия.

Преди превъръщането му в скръбни руини Алепо, наричан още и Халеб, беше вторият по големина град в Сирия. Най-голямата му забележителност е цитаделата, където Авраам е лагерувал. От върха на крепостта се разкрива панорамна гледка към града. Това  е една от най-големите цитадели, строена цели 200 години - от 12 до 14 век. Друга забележителност в Алепо е хотел “Барон”. Интериорът почти не е променян от 1911 г., когато в стая 203  Агата Кристи е написала “Убийство в “Ориент експрес”.Впрочем неплатената сметка на Лорънс Арабски е изложена във фоайето.

Връщането назад в историята продължава и в град Хама със сирийския вариант на „Етъра”. Представете си абсолютно автентичен старинен кервансарай – цели улички с работилнички, в които майстори тъкат платове и килими, навиват ширити и гайтани, шият дюшеци. Интересното е, че всички тези „женски” по нашите земи дейности се извършват от мъже. Те дори бродираха дамски дрехи.  Държавата ремонтирала кервансарая, подбрала най-добрите занаятчии от задругата на майсторите в Дамаск и им дала дюкяните в Хама за абсурдно ниския наем от 40 долара на година. Срещу задължението майсторите да предадат тайните на занаята си най-малко на двама младежи. 

Хомс се намира в центъра на Западна Сирия, почти по средата на пътя между Алепо и Дамаск. През града минава реката Оронт,която го дели на стара и нова част. На нея има внушителни старинни колела на воденици, които хвърлят пръски от векове. Хомс се споменава през 2300 година пр.Хр. Вече отбелязах, че в Сирия римските руини са повече, отколкото в самата Италия, но най-съхранени се оказват мозайките. Нагледах се на тяхната красота, направо се намозайчих за цял живот. Във всеки музей имаше специална експозиция с тези приказни картини от малки разноцветни камъчета. Но сбирката на градчето Марат ал Номан не може да се разкаже и опише. Цял музей само от отлично запазени римски мозайки - 1850 кв. м. Просто трябва да се види. Дано да ги има все още…

Внукът на Йорданка Благоева – Борис, на преден план в оркестъра от 100 деца от цял свят, който изпълнява традиционна японска музика
Ако някога арестуват следващата гостенка в Покана за пътуване, то ще е за кражба на цвете. В двора й в местността Калековски манастир над язовир Искър има повече от 100 различи растения. Петимата й внуци я наричат екшън баба и сякаш за да оправдае прякора си тя тропа хора поне два пъти седмично и не се спира – все е на път. Няма да ви държа в неведение, ако не сте се досетили, че става дума за световната шампионка на висок скок и основателка на аеробиката у нас Йорданка Благоева.

В миналото предаване Николай Младжов разкри тайните на японския бизнес-етикет. Днес екшън-бабата пък ще разкаже какво е да кръстосваш Япония с внук-тийнейджър. И то между няколко обиколки на България, защото Йорданка Благоева от град на град представя документалния филм „Отвъд скока“ и книгата „Босоногата кралица“ като един Левски същий.

Данчето и внукът й Борис са пропуснали само един японски град от занимателната си програма. Оказва се, че целокупните българи малко  бъркат ударението на Осака. То било на първата буква.

С Йорданка Благоева за пътешествието из Япония с внука й Борис разговарях в Българския олимпийски комитет.  След като съм се начела на апокалиптични статии за смога в японската столица неизбежно я попитах дали въздухът в Токио няма вкус на облизани 5 стотинки. Оказва се, че с помощта на много водоскоци и велоалеи този проблем е преодолян.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25