Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В „Дискотека „Гогол”“ е също толкова весело, колкото и в „Приключенията на добрия войник Швейк…“ , но и толкова сериозно

Пааво Мацин и корицата на българското издание на неговата книга

Романът „Дискотека „Гогол“ от естонския писател Пааво Мацин е своеобразен културен посланик на съвременната естонска литература пред българските читатели. През 2016 година романът „Дискотека „Гогол“ печели Европейската награда за литература и призът е възможност за автора да достигне и до нашата публика.

Художественият стил на Пааво Мацин е забавен и екстравагантен. Авторът съчетава в сюжета  история и мистика, музика и езотерика, алхимия и попкултура. Понятията за време и място в романа са условни, но във фантазното и гротескното Пааво Мацин открива подходящото платно, на чийто фон звучат естествено и се преглъщат по-лесно опасенията и страховете на поколения естонци. Книгата се чете леко и с усмивка, тъй като умелото изграждане на гротескови характери и пародийни ситуации са една от силните страни на естонския писател.

Пааво Мацин е роден през 1970 година в Талин. Живее в покрайнините на Вилянди – богато на история градче, където се развива и действието на “Дискотека “Гогол”. След като завършва естонския Теологически институт, Пааво Мацин започва работа като учител, а усетът му към литературата го превръща в уважаван литературен критик.

Първите си стъпки като писател прави в литературния кръг 14NÜ. Най-ранните си книги издава сам, в малък тираж.  До 2004 е член и на естонския Съюз на писателите. Първата му новела, “Доктор Шварц - дванадесет ключа към алхимията” е номинирана за естонската Държавна награда за култура през 2012 г. Втората му новела, “Синият пазач” също е сред номинираните за наградата за културен принос за 2012 г.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05