„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има едно задължително условие – читалището да служи на потребностите на хората, а не на идеологически цели или лични интереси. Ще позволим ли на българското читалище да живее и какво да бъде то днес – в последното предаване от поредицата се опитваме да се доближим до отговора на този въпрос. В регистъра на народните читалища в момента са записани 3 645 – големи, малки, градски, селски, квартални, реално действащи, фиктивни, новосъздадени и умиращи. Историите им са различни, а и хората, които ги ръководят и поддържат, не споделят едни и същи възгледи, но тъкмо в техните разкази можем да открием частици от успешната формула на днешното читалище.
Големите градски читалища се опитват да съхранят традиционно силните си състави и дейности и предлагат нови, за да привлекат и нови посетители в силна конкуренция с частни клубове и школи. В малките отдалечени села читалището е последното място за социални срещи, разговор и културни занимания, което крепи духа на предимно възрастното население. Някъде на читалището се гледа като на препитание за няколко души, без никаква дейност, а другаде с огромен труд, изобретателност и лична ангажираност читалищните дейци правят чудеса.
Докато за много от нас самата дума „читалище“ извиква представата за неотоплени зали, скърцащи паркети, библиотеки, в които рядко постъпва нова книга, сгради, плачещи за ремонт, и апатични обезверени служители, стават все повече младите активни хора, които откриват, че техният стремеж към културна и обществена дейност, изявите, които организират с единомишленици чудесно се описват тъкмо от нея. Може и да е парадоксално, но читалищата, които се откриват напоследък, са много по-близо до възрожденския първообраз на това гражданско сдружение.
Те се създават от самите хора, за да служат на културните им потребности, съществуват благодарение на доброволен труд и дарения, осигуряват място за срещи и обмен на идеи между гражданите. Новото е, че техните членове може да са на хиляди километри разстояние и пак да работят заедно. Разказват Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“, Казанлък, Васка Мавродиева, секретар на читалище „Светлина“ в родопското село „Момчиловци“, Теодор Василев, председател на народно читалище „Бъдеще сега“ и Лина Славова, културен мениджър на бургаското читалище „Хамалогика“.
Да си млад учен в България е изключително вълнуващо и интересно, още повече когато има достъп да върши онова, което обича, без да го чувства като "работа". От близо 10 години Мартин Ралчев е в БАН, което му дава достъп до модерни лаборатории и технологии, както и до възможности за разработването на нови технологии и патенти, и до академично..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра "Предприемачество", неотдавна гостува в "Покана за пътуване" с разказ за индийския щат Гуджарат. Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба Тя е била поканена да преподава в университет в най-големия град Ахмедабад. И дори е..
Дерменджията Свилен Класанов се заселва в кюстендилското село Еремия в търсене на спокойствието, естественото състояние на нещата и загубената връзка с традицията. Освен че намира всичко търсено, Свилен Класанов успява да го предаде и на онези, попаднали в Еремия, пред нощвите или пред старата селска пещ на майстора. От пръстта на полето до..
Бойка Велинова е дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене. Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания. През последните години тя и съпругът и Стоян живеят в Андалусия, но използват Испания като уютен базов..
Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg