Мохамед Джамал е на 43 години, от Сирия, пристига в България легално, с документи, но семейството му остава в Турция и му трябват шест години и половина, за да се събере с децата си. Днес притежава бръснарски салон в София.
Рухуллах Юсуфи се мести със своето семейство в Афганистан, когато е на 20-годишна възраст и няколко години по-късно Рухуллах, бременната му съпруга, синът му и по-малкият му брат започват своето пътуване към Европа – дълго и опасно. Маршрутът е криволичещ - минава през България, Сърбия, стига до Германия, за да се върне Рухуллах отново тук, където получава бежански статут, устройва се и започва да работи от другата страна – като този път в помощ на други бежанци.
Владимир Панов пък е българин, който от години работи като преводач на чужденци – пътува до бежански центрове, работил е „със семейства, млади мъже, понякога и с жени без семейство, възрастни хора и непридружени деца“.
Мохамед Джамал е главен герой в историята на Теодора Къцова, Рухуллах – е герой в историята на Йорданка Фурнаджиева, а за Владимир Панов пише Ивета Стаменкова, студентки по книгоиздаване от втори курс във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет. А тези три истории са събрани в сборника „Отвъд преградите“, посветен на бежанците.
Целта на тази книга не е само една – да, важно е студентите да погледнат с други очи на миграцията, всеки от тях да намери своя герой и да разкаже историята му, но също толкова важно е всеки от тях да разбере как се прави книга – от начало до край.
„За мен е важно колегите да разберат, че книгоиздаването е отборно, а не самотно занимание“, казва преподавателят във Факултета по журналистика и масова комуникация Георги Александров. Защото в рамките на дисциплината „Учебно издателство – майсторски клас“, студентите създават своя книга– не само мислят по концепцията на изданието, срещат се и разговарят с мигрантите, но и редактират текстовете, странират ги и участват от началото до края в създаването на сборника „Отвъд преградите“. В тази книга те събират не само разказите за хора от Сирия, Афганистан, Ирак, Иран и Сомалия, но и историите на онези хора, които им помагат да си стъпят на крака тук.
Защото, както казва Мариана Стоянова – ръководител на Бежанско-мигрантската служба в Българския Червен кръст пред Ивана Станчева, „миграцията е толкова естествен процес, че никой не може да я спре. В този глобален свят е важно да има управление на миграцията и да се спазват правните рамки на държавите, на общностите, защото в международното законодателство са вплетени човешките права и тяхната защита. Не у нужно да се търсят нови варианти и да се ограничават тези права. Достатъчно е просто да се спазват.“
Чуйте кои са героите на тази книга за бежанците - от преподавателя Георги Александров и студентите по книгоиздаване в Софийския университет Теодора Къцова и Ивета Стаменкова.
„Това не е книга за телените огради между държавите, а за границите между хората, издигнати от страхове и предразсъдъци. „Отвъд преградите“ показва човешките измерения на трудната съдба на бежанците.“ Това пишат студентите от втори курс по книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет в своя сборник, посветен на бежанците. Премиерата на книгата е на 3 юни от 19.00 часа в литературен клуб „Перото“.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg