Гост на водещата Ива Дойчинова в „Нашият ден“ тази сутрин беше пpoф. д-p apx. Toдop Бyлeв, който наскоро беше избран за пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa apxитeĸтитe в Бългapия на XXIХ oбщo oтчeтнo-избopнo cъбpaниe нa opгaнизaциятa. Там той представи своето виждане за мястото на съюза в съвременното българско обществото и за ролята и отговорностите му при за създаването на модерна градска среда в българските градове.
Затова Ива Дойчинова още в самото начало на разговора го попита каква според него е най-важната задача и цел на Cъюзa нa apxитeĸтитe?
Аpx. Toдop Бyлeв: Този въпрос е свързан с платформата, с която аз се явих на общото събрание. На първо място, архитектурата трябва да застане в центъра на живота и преди всичко на живота на архитектите. Те трябва да обсъждат архитектурата, да имат свое становище, защото сега сме разпилени и обществото не чува нашите послания. На второ място, това, което правите вие – темата архитектура да се появи в публичното пространство. Да излезем с нашите позиции сред хората и те да ни подкрепят, когато става дума за добра архитектура. И разбира се, да изградим вътрешно Съюза по-ясно, по-здраво, да осигурим неговото собствено финансиране, да не сме зависими. Ние винаги сме съществували в условията на самофинансиране, но да имаме повече пари за дейност, която ние наричаме идеална – тоест творческата дейност.
Ива Дойчинова: А как оценявате това, което се случи и продължава да се случва с ремонта на ул. „Граф Игнатиев“?
Аpx. Toдop Бyлeв: За мен цялата операция се оказа не добре планирана. Добре инвестирана, добре финансирана, но не добре планирана… Един такъв ремонт е конкретна операция и в нея се отразява това, което сме създали като система, като организация за такъв тип комплексни строителни дейности у нас. Така че „Граф Игнатиев“ не е изключение, където и да бяхме започнали да правим подобно нещо, щеше да се получи същото. Явно в самите нормативни документи има някакво разпиляване на функциите, липсват някакви елементи на взаимодействие. Тоест ние като цяло все още не сме си изградили този подход, тази организация, която да може успешно да осъществява такива комплексни строителни и архитектурно-преустройствени операции. Говоря за София, защото София е най големият ни урбанистичен организъм. И тук и хубавите, и лошите неща, които можем да направим в архитектурата, проличават особено силно.
И тук Съюзът на архитектите има своето място – да видим какво липсва, какво куца и какво трябва да променим. И с това е свързана една може би утопична цел, която си поставя съюза – да бъде приет един закон за архитектурата, защото сега понятието архитектура не съществува никъде в своето комплексно качество в нормативните документи.
Ще цитирам френския Закон за архитектурата, който започва с думите: „Архитектурата е част от културата“.
Какво още каза архитект Булев за неслучилите се и все още предстоящи ремонти на малките, но знакови улички около „Граф Игнатиев“ като – „Иван Вазов“, „Шишман“ и „6-ти септември“ както и как вижда той ролята на архитектурата като фактор за определяне на градските активности и начина на живот в един град чуйте в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg