За тази България и нейната посестрима - Другата

Ако трябваше да напиша коментара си към рубриката „Темата на деня в 300 секунди“, то сигурно щеше да излезе ето това: „Тези дни цяла България измерва квадратните си метри полезна площ, на която ѝ е съдено да живее, да се люби, да се плоди, да се радва, да тъгува и да умира. Тези дни тази България, която притежава жилища в кварталите-спални, изведнъж започна да се оглежда къде точно живее и видя ясно напуканите панелки с разнебитени, изрисувани и наплювани стълбища и скърцащите, миришещи на урина, асансьори. Затръшна зад себе си вратата на жилището, смени чехлите с папуците за навънка, оставени чинно до изтривалката, почеса се по гърба и излезе пред входа, където в оцветените в бяло, зелено и червено (точно в този ред) гуми от ЗИЛ-ове, бяха засадени сезонни цветя от неуморната съседка на първия етаж, която с вишегласието на живущите не плаща за ток, чистачка и асансьор за общите помещения, заради страстта ѝ (често нездрава) и договорката да създава красота наоколо и да събира пълна, точна и проверена поне от два източника информация за всички и всичко. Цялата тази България се изтътрузи до малката беседка, която сама си бе построила от винкели и ламарина и бе украсила с пластмасови лиани в отровен зелен цвят.И вдигна поглед към панелката. В пълно мълчание.
(Целият коментар можете да чуете в звуковия файл)