Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години от създаването на Софийската филхармония – 2 част

Константин Илиев

От 1956 до 1972 начело на Софийската филхармония е Константин Илиев, който си спомня:

„Филхармонията беше моделът, по който ние по-младите диригенти започнахме да създаваме симфонични оркестри в другите градове в страната. Ние нямахме никакъв опит и го черпехме от Софийската филхармония, от практиката на Сашо Попов, от неговите постижения, за което им дължим голяма благодарност.

От Софийската филхармония излязоха следващите големи български солисти и диригенти. Васил Стефанов беше такъв концертмайстор, че той ще остане в историята на нашето симфонично дело като може би най-големият, най-въздействащия концертмайстор. Той по-късно хвана диригентската палка и за по-младите името е свързано с диригента и работата му начело на оркестъра на радиото.

От филхармонията излязоха диригенти като Добрин Петков, който беше цигулар във филхармонията. Във филхармонията израснаха такива музиканти като кларинетиста Петко Радев, който стана соло кларинетист на Миланската Скала и когато той свири сола публиката го аплодира наравно със светилата певци на сцената. Да отбележим един обоист като Жоро Теодосиев, един концертмайстор като Боян Лечев, Георги Бадев, който също беше за малко концертмайстор, чело солистът  Кирил Вапорджиев, по-младия челист Богомил Караконов, както и по-млади музиканти, които днес са славата на българската музикална култура“.

Картината допълва кларинетистът Петко Радев:

„Имах големия късмет да попадна при такива великолепни, бих казал гениални музиканти като Добрин Петков и Константин Илиев в Софийската филхармония, където също много неща ми станаха ясни и съм научил, защото пък там беше първата ми среща, първият ми сблъсък със съвременната музика. Константин Илиев обичаше, познаваше и искаше да налага тази нова музика, която беше непозната у нас“.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51