Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Царска годеница“ от Римски-Корсаков на сцената на Болшой театър

БНР Новини
Снимка: Болшой театър

Записът е от спектакъл, състоял се през 1970 г., а „Царска годеница“  - „най-виртуозната и съразмерна от всичките ми опери“, не се колебае и за миг в преценката си авторът. „Снежанка“, „Майска нощ“, „Садко“, „Кашчей“, „Предание за Китеж – невидимият град“,“Приказка за цар Салтан“,“Златното петле“…

Оперите на Римски-Корсаков, в които правилата се диктуват от предания, легенди, всевъзможни ритуали, свързани с природни явления. Но има и друг тип опери в творческото наследство на великия руски композитор –

„Псковитянка“, „Моцарт и Салиери“, „Вера Шелога“, „Пан  Воевода“. Свързани са  с определен исторически сюжет – основа за яростни сблъсъци, непримирими конфликти, неочаквани психологически обрати…Сред изброените заглавия палмата на първенството е отредена за „Царска годеница“.  Деветата поред опера на Римски-Корсаков разказва историята за трагичната съдба на Марфа Сабакина -  третата жена на руския цар Иван Грозни. Историческите документи конкретизират: „Отегчен от ролята на вдовец, Иван Грозни отдавна мечтаел да има до себе си благословена от Бога жена. Пътувал от град на град, а красотата на девойките буквално го заслепила. Избрал 24, сетне останали 12. Най-накрая височайшето благоволение осенило Марфа Сабакина – дъщеря на търговец от  Новгород“.  Това разказват историческите хроники от 16 век за царската годеница Марфа.

Всъщност  Римски-Корсаков проявил интерес към едноименната пиеса на известния поет и драматург Лев Мей още преди да напише първата си опера „Псковитянка“ (също по сюжет на Мей). „Царска годеница“ обаче е неимоверно по-динамична от своята предшественица.

Портрет на Николай Римски-Корсаков от Валентин Серов, 1898 г.

Римски-Корсаков без съмнение е наясно, че поредният опус  в оперната му палитра  е нов връх, нов ракурс в развитието на руския оперен театър. „Царска годеница“ е нещо ново за мен“, твърди авторът. „Учудвам се, че много от тъй наречените специалисти не го проумяват. Още не са видяли на сцената „Приказка за цар Салтан“, а вече го хвалят до небесата и противопоставят на „Царска годеница“. Сякаш са ме нарочили  да си кротувам в моята „къщичка“ – фантастичните, приказните сюжети ми се отдават, а драматичните – не, така ли? 

От моите опери най-много обичам „Снежанка“ и „Царска годеница“ – първата никого не обижда, а втората –няма да позволя да обиждат“, категоричен е Римски-Корсаков.

Всъщност премиерата в Москва на 22.10.1899 г. има успех.

Ето още нещо твърде важно за появата и особеностите на партитурата на „Царска годеница“  от първа ръка: „Царска годеница“ бе предшествана от кратки вокални пиеси - романси  (около 50)  и операта „Моцарт и Салиери“. Те в значителна степен повлияха  върху стила ми на писане. А оперният стил по правило трябва да е наситен с мелодичност“, припомня Римски-Корсаков.

Впрочем напевността, кантилената са в основата на вокалния стил на композитора. Видно е във всичките му 15 опери, а „Царска годеница“ се откроява  с особена красота  и изразителност на мелодичните линии, които разкриват потайните кътчета на душата.

В спектакъла на Болшой театър участват  сопраното Тамара Сорокина в ролята на Марфа, баритонът Алексей Иванов е Григорий Грязной, тенорът Андрей Соколов  -боляринът Иван Ликов, Любаша е Валентина Левко (мецосопрано), а Бомелий – Николай Захаров (тенор), хор и оркестър на Болшой театър.

На диригентския пулт – Емин Хачатурян.

Съдържание на операта "Царска годеница"

Слушайте в събота, 9 март от 20.00 ч. по програма "Христо Ботев".


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50
Виолончелистът Христо Танев

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..

публикувано на 22.11.24 в 07:25

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..

публикувано на 21.11.24 в 08:35

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...

публикувано на 20.11.24 в 08:45

"Несломен" е новият албум на Димитър и Христо

След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо  издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..

публикувано на 19.11.24 в 16:25