След настъпилите промени у нас започна преоценка на много исторически факти. Появиха се и различни оценки на Руско-турската война от 1877-1878 год. Еднозначен обаче остава фактът, че благодарение на нея през 1878 година България се завръща на политическата карта на Европа.
Малко познати са фактите от тази война, свързани с участието на различните балкански народи. Повече се знае за участието на румънците и много малко за участието на другите народи. Затова ден след националния ни празник 3-ти март в „Познати и непознати“ разказахме за балканските народи, участвали в тази война.
Сторихме това с помощта на доц. д-р Пламен Божинов от Института за исторически изследвания на БАН. Много малко се знае че в редиците на румънската армия са се включили и представители на аромъните или армъните. Наричат ги спойващото вещество на Балканите защото представители на този древен етнос живеят на територията на целия полуостров.
Какво е останало в тяхната историческа памет за годините на войната и след нея – това ни разказа доайена на армънската общност у нас Тома Кюркчиев.
Припомнихме факти от живота и подвига на Ованес Соваджиян – арменецът, спасил някогашния Татар Пазарджик от опожаряване, а населението му от избиване.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
