Омаята на подводния свят на Шри Ланка и Кения с Валентин Василев

Които са чели "Ловецът на баракуди" и "Дяволският остров", книгите на първия ми гост, издадени от Божана Апостолова, знаят за увлечението му по гмуркането и пътешествията. Е, и запалените състезатели по подводен риболов са наясно кой е бил многократно национален шампион в този спорт. Останалата част от народонаселението познава Валентин Василев като бивш министър на околната среда и на търговията и туризма. Други знаят, че е бил четири пъти народен представител. Някои го помнят като водещ на програмата Екология по националните радио и телевизия. Аз, обаче, гостувах в дома му, за да го разпитам за пристрастието му към Шри Ланка и дали наистина е преживял цунамито в Хикадува, което така реалистично описва в книгата си Дяволският остров. 

Според Теофан Изповедник Алцек вероятно е бил брат на Аспарух и пети син на кан Кубрат. Той отвежда част от прабългарския народ в Италия, където го тачат и до днес. За това става дума в родолюбивата рубрика на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България“.

Станимир Станев зарязва добре платените длъжности на графичен и автомобилен дизайнер, защото първата работа била монотонна, а във втората – умишлено проектирали нещата така, че да се счупят след време. След като обикаля 34 държави в Азия за 933 дни или 2 години, 6 месеца и половина, Станимир се завръща в родното си Севлиево. Точно в този регион го намерих по телефона за нашия разговор. Според него има огромна разлика между пътешественик и турист. Той определено е от първата порода.

Ако ви е додеяло от екзотика, наострете уши, ще ви водя до Прибалтика – братска и близка по хал.

На безупречната магистрала към замъка Тракай близо до Вилнюс научавам, че пътищата в Литва и цялата инфраструктура са добри още от съветско време и това се дължи на... тукашните салами. Ловките социалистически велможи корумпирали Центъра в Москва не с рушвети, а с цели куфари с отлични колбаси - много по-ценни от банкноти в годините на съветския недоимък. Така всяко прошение за магистрала, водопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета. Днес литовците продават говеждо на Израел и Саудитска арабия, а понеже почти нямат промишленост и всичко им е еко по стечение на обстоятелствата, наблягат на туризма.

Днес Тракай е любима атракция за пришълците от цял свят. От оригиналните каменни стени не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските „взимали назаем материал“ от полуразрушената крепост за къщите си. Тракай е построен на остров в 42 свързани езера и дълги векове бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода, храна във вид на рибна диета и... 600 войници, разположени на бойници през 2 метра, са били достатъчни да опазят замъка.  Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал невинаги успявал да сече пари с пълно покритие. И войниците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня.

В центъра е княжеският дворец, заобиколен от отбранителни кули.  Жилищните помещения се свързани с вътрешни дървени галерии, а между спалнята на монарха и  тронната зала е имало таен проход.  Въпреки че вече съм виждала централно отопление в царски палат - в Зимния императорски дворец в Пекин, и тук ме поразява фактът, че през 14-и век замъкът е имал парно: горещ въздух се издигал по тръби и е затоплял каменните зали. 

За богатството на Тракай се носят легенди, но учените се кълнат, че една част от тях са чиста истина. Например, седлата на княжеските коне били направени от чисто злато. Московският княз Василий Първи подарил на легендарния крал Витаутас Велики няколко от тях.  В края на 16 век, обаче замъкът изгубил стратегическото си значение и го превърнали в затвор.

Преди да се гмурна в Нощта на музеите, имам време за още едно кръгче в най-запазения бароков град в Европа, както от ЮНЕСКО титулуват Стария Вилнюс. Попадам на калиграфска табелка „Массаж с янтарем”, демек масаж с кехлибар, или на английски – амбър, характерен за Прибалтика. Вътре – СПА като СПА. Само масичките са инкрустирани с „камъка на слънцето”. Ограмотяват ме как от дълбока древност са знаели, че ценният камък влияе добре на ендокринната и хормоналната система, с него предпазвали бременните от помятане,  спирали кръвоизлив в стомаха, лекували простуда, жълтеница, астма, ревматизъм, сърце... 

При химичен анализ се оказало, че кехлибарът се състои от органични вещества и йод, което обяснява защо гердан от него помага при проблеми с щитовидната жлеза. Ако масажирате болните места с парче амбър, може да намалите главоболието или скърцането в ставите.

Не знам дали от кехлибара или просто от  разиграното кръвообръщение, но хуквам към музеите с настървението на гладна стоножка.