„Карлово – късчета история“, съхранени от Никола Славчев, първи уредник на музея на Апостола

За 146 път на 19 февруари една голяма съзнателна част от народа на Апостола се вгледа в себе си, за да види свършил ли е нещо от завещаното. Обикновено това вглеждане не води до задоволство. Истината за нас обаче ще се види с очите на следващите, така, както ние по-ясно виждаме днес делата от миналото. Дано и потомците някой ден да открият сред нас честни, борбени и безстрашни българи, на които да се позоват, както ние ги откриваме сред предшествениците си. Още едно име на родолюбец – Никола Славчев (1880-1950) – отново звучи тези дни, благодарение на усилията на внучката му Светла Славчева и на Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. С тяхно участие представихме в „Артефир“ фототипното издание „Карлово – късчета история“ с текстове на първия уредник на музея на Апостола, което съдържа четири книги, излизали от печат между 1934 и 1949 г. Включени са публикации за Теофан Райнов, карловец и съвременник на Левски, за възрожденеца Брайко х.Генов, за църквата „Св. Николай“, за родното място на Христо Ботев, статии от вестници, факсимилета на писма между родственика на Левски Стефан Красев и Никола Славчев.

Публицистичният талант и плам на автора личи дори в тези няколко реда от статия, пубикувана на 30 декември 1940 г. в пловдивския вестник „Юг“:
„От 5 години насам една малка групичка, състояща се от 5-6 души чиновници – всички чужди на града – излизайки от някакъв своеобразен патриотизъм, се мъчи да убеди карловското гражданство, че вече е дошло времето да се срути кулата-часовник. За това си желание хората от казаната групичка намират основание в това, че кулата-часовник им напомняла турското робство. Чудно наистина, защо техният поглед се е спрял на кулата-часовник, за който не само че не знаят кога и кой го е строил, но и да се приеме противното – че е строен от турци – то въпросният часовник най-малко може да буди спомени от тъмното робство. Часовниците са дело на по-висока техника и цивилизация и те могат да будят само чувство на благоговение към строителите им.
В Карлово има други паметници, които наистина напомнят както политическото, така и духовното ни робство, но за тях никому не идва наум да ги премахне. Един от паметниците на духовното ни робство е гербът на гръцката патриаршия, който още се търпи в църквата „Св. Богородица”… Но тази плоча с казания герб не бива да се унищожава, а да се запази в музея при читалището „В. Левски”, за да напомня духовното ни робство.
Робството не бива да се забравя, а да се помни. Тежко и горко на онзи народ, който, лежал векове под робство, забрави това робство! – такъв народ е обречен на загинване. И най-дребният паметник от нашето робство трябва да се запази, защото той не е такъв на реално робство, а е на историята. А историята е най-добрата учителка на народите“

Още за книгата „Карлово – късчета история“ и за автора, както и за днешния ден на Националния музей „Васил Левски“ – чуйте в звуковия файл.