Цанко Лавренов се появи и в позната, и в непозната светлина преди две години на изложбата в Софийска градска художествена галерия „Между модерното и канона“. Сега, след излизането на мащабния каталог с автори като доц. Ружа Маринска, д-р Анелия Николаева, д-р Владимир Димитров, д-р Станислава Николова, както и на внука на художника Лаврен Петров пред очите ни се възправя един гигант на българската култура, когото обаче съвсем малко познаваме, робувайки на клишетата за него. Оказва се, че – въпреки откриването на оригинален и само негов си стил на влог в българското изобразително изкуство, Цанко Лавренов не е преставал никога да търси модерните форми на художеството, непрестанно се е опитвал да усъвършенства и модернизира уменията и знанията си, да ги прилага на практика повсеместно и винаги.
В този смисъл каталогът не е само едно истинско произведение на печатното изкуство, но е и един обзор, който по всеобхватен начин ни показва личността и на човека, и на твореца Цанко Лавренов. Обърнато е внимание на немалкия му принос в българското приложно изкуство, на критическите му публикации, превърнали се в едни от най-сериозните страници от развитието на българското изкуствознание, на обществената му дейност, която особено в последните години от живота му заема доста сериозна част от времето му. Изобщо излезлият каталог е и ценно свидетелство на паметта, и още по-ценно свидетелство за настоящето, което, слава Богу, все повече се обръща с внимание, с вкус и с ерудиция към големите имена на българската култура. Всичко това стои в основата на желанието да бъде представен този каталог и част от авторския екип, който го е създал, в предаването „Премълчаната история“. В предаването участие вземат доц. Ружа Маринска, д-р Анелия Николаева, художникът на изданието Людмил Веселинов и двигателят на цялото културно начинание Лаврен Петров.
Снимки в галерията: Фондация „Цанко Лавренов“
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята, завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..
На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg