Детето чудо на Борхес и Кортасар

Така определят аржентинския писател Сесар Айра. Той вече е познат на българските читатели – „Разговорите“ е четвъртата му книга на български от общо над 90 книги, които е издал – като правило свръхкратки. Тя и „Мрамор“ са преведени от Нева Мичева, а „Светецът“ и Ема, пленницата“ – от Красимир Тасев.
Българските читатели като че ли все още обаче не са прочели Айра. А би трябвало. Защото е невероятен писател и вероятно единственият в света, който умее да пише такива „бързи“ книги. Бързината не е само при четенето, но и в главоломното препускане на действието и постоянно разкачване от логиката – нещо, което Айра владее до съвършенство. Едни критици го хулят за това, други го величаят, а ето какво пише в края на „Разговорите“ преводачката Нева Мичева: „Пътят е кратък, но с много разклонения и препятствия – ти не знаеш къде отиваш, а твоят водач се рее в нощта като фосфоресцираща коза, избягала от кошарата на условностите. Ти си читателят, водачът е Сесар Айра, пътят е поредният му роман...“
Този път историите (те постоянно се преплитат и изникват нови) се завихрят около това кое е правдоподобно и кое – не и има ли изобщо такова нещо като правдоподобност, а поводът - случайно гледан телевизионен филм от двама приятели, които разговарят на кафе. Ще попитате откъде се взе фосфоресциращата коза? Прочетете и ще разберете. Задължителна книга за кинаджии. С чувство за хумор.