Соня Йончева в „Отело“ на Джузепе Верди – директно от „Метрополитън опера“, Ню Йорк – събота, 5 януари, начало 20 часа

В творчеството на Джузепе Верди „Отело“ заема специално място. През 1871 година е поставена неговата предишна опера „Аида“. Верди, който по онова време вече е почти на шейсет, в разцвета на славата си изведнъж се оттегля за доста дълго време в сянка. Появява се ново поколение млади музиканти. Към мнозина от тях композиторът се отнася доста критично и не желае да влиза в съревнование, а те от своя страна го обявяват едва ли не за старомоден. И ето че изведнъж, 15 години след написването на „Аида“ – се появява „Отело“! Това е нова опера, нов стил, изпълнен с жизнени сили. Верди вече е на 74, а негов сътрудник е един от същите онези композитори, които са го смятали за старомоден. Това е Ариго Бойто, автор на операта „Мефистофел“. Той е либретист, с други думи, той преработва великата шекспирова трагедия, за да може Верди да създаде своя шедьовър. Бойто свършва своята работа изключително талантливо – за разлика от редица преработки на шекспирови пиеси за опери, в които впоследствие остава много малко от първоначалния замисъл на великата поезия и драма, той съумява да съхрани повечето от драматическите достойнства на оригинала. А музиката на Верди е абсолютно достойна за една от най-добрите трагедии на Уилям Шекспир.

Всъщност, когато получава предложение да напише опера по този сюжет, Джузепе Верди известно време се колебае, тъй като философската страна на „Отело“ изисква сериозно музикално осмисляне. За първи път композиторът се запознава с ескизите по либретото на Бойто през месец август 1879. Той ги одобрява, но не дава съгласие да пише опера. Бойто, който се прекланя пред гения на Верди и отдавна мечтае за сътрудничество с него, упорито настоява и скоро донася на композитора вече завършеното либрето. Едва в началото на 1881 година Верди започва да пише творбата, но работата се проточва дълго, тъй като той се стреми да създаде произведение, достойно за своя литературен първоизточник. Нека не забравяме все пак, че Шекспир е неговият любим драматург! Още през 40-те години Верди пише операта „Макбет“, към която се връща отново след почти 20 години; дълги години работи и над „Крал Лир“, но неудовлетворен от либретото, унищожава (както се предполага!) вече готовата опера и частично използва нейната музика в други свои творби. С Шекспир е свързано и последното произведение на Верди – комичната опера „Фалстаф“.

В процеса на работата над „Отело“, както либретото, така и самата музика претърпяват немалко изменения. Водещата роля е на композитора – по негови указания Бойто неколкократно пренаписва цели сцени. Шекспировият сюжет е подложен на съществено изменение – доста от сюжетните ходове и епизоди са трансформирани. Композиторът концентрира действието около основния конфликт – стълкновението на Отело и Яго – като му придава общочовешко звучене и освобождава интригата от дребните битови подробности. А тъй като структурните закони на оперния жанр изискват задължително присъствие на хор, е въведена и линия, която свързва Отело, като губернатор на Кипър, с неговите поданици. Четирите действия служат за разгръщане на сюжетната линия, основните музикални характеристики на действашите лица и трагичния финал.

Завършвайки съчинението си през ноември 1886 година, Верди участва непосредствено в неговата постановка. Премиерата е на 5 февруари 1887 в „Ла Скала“ – Милано, с участието на тенора Франческо Таманьо в ролята на Отело, френския баритон Виктор Морел – Яго и световноизвестното италианско сопрано Ромилда Пантелеони – Дездемона. Спектакълът се превръща в истински триумф на италианското национално изкуство. Много скоро операта е призната в цял свят за най-доброто и най-съвършено творение на композитора.

В първото за 2019-а съботно матине на „Метрополитън опера“, което ще излъчим директно по програма „Христо Ботев“, шедьовърът на Верди ще прозвучи под палката на един от най-нашумелите напоследък диригенти – Густаво Дудамел, който прави своя дебют в директните излъчвания през този сезон. Тенорът Стюарт Скелтън ще изпълнява главната роля – на ревнивия Мавър. Сопраното Соня Йончева е Дездемона, неговата невинна съпруга. А баритонът Желко Лучич е Яго, престъпникът, който стои зад цялата тази трагедия.

В останалите роли ще чуем:
• Дженифър Джонсън Кано, мецосопрано – Емилия, съпруга на Яго
• Алексей Долгов, тенор – Касио
• Джеймс Морис, бас – Лодовико
• Чад Шелтън, тенор – Родриго
• Джеф Матси, бас – Монтано
• Кидън Чой, бас – Хералд
Участват още Хорът и оркестърът на Метрополитън опера.

Съдържание на операта „Отело“ от Джузепе Верди