Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истини във фикцията

Романът като история, историята като роман

БНР Новини
Снимка: pixabay.com

Напоследък в българското литературно пространство историята придобива (или може би е по-добре да се каже си възвръща) все по-голяма ценност. Романи с историческо съдържание – „Възвишение“ и „Чамкория“ на Милен Русков, „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, „Бежанци“ на Весела Ляхова, поредицата за сестри Палавееви на Алек Попов, линията за Джон Макгеън (Джанюариъс Макгахан) в „Хавра“ на Захари Карабашлиев се превръщат в читателски хит. Заедно с това преводни романи на историческа тематика също се радват на огромна популярност като тук е особено добре да подчертаем „Седмата функция на езика“ и „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ на французина Лоран Бине, „Голямата война“ на сърбина Александър Гаталица, „Доброжелателните“ на пишещия на френски американец Джонатан Лител, „Лека нощ, сладки сънища“ на чеха Иржи Кратохвил, „Комунистът Монте Кристо“ и „Златното везмо“ на унгарките Ноеми Сечи и Ева Банки, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Във всички тях историята присъства и като факт и като фикция, и като истина, и като въображение, и като повествователна основа, и като фантазмен конструкт. Много от тези книги излизат изпод „расото“ на монаха Уилям от Баскервил от „Името на розата“ на Умберто Еко, което още веднъж поражда въпроса: доколко именно през тези романови градежи опознаваме и разбираме адекватно и пълноценно историята като такава. Въпросът е наистина важен, защото мнозинството от публиката чете историята именно не чак толкова през фактите, колкото през литературните произведения (както българите четем Възраждането и национално-освободителните войни през Иван-Вазовите „Под игото“ и „Епопея на забравените“ например). За да отговорим на този важен въпрос в разговор по темата в предаването „Премълчаната история“ се включват писателите Алек Попов и Христо Карастоянов, преводачът и специалист по френска история и култура Владимир Сунгарски и издателката Доротея Монова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ден на отворените врати организират в Института по геология на 22-ри април

В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..

публикувано на 21.04.25 в 17:39

Лекари и педагози подкрепят възможността родителите да извиняват отсъствия от училище до 15 дни годишно

Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията   им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..

публикувано на 20.04.25 в 15:40

В Италия записват рецептата за разложка капама

Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за   обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята,  завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..

публикувано на 20.04.25 в 09:38
Зографско евангелие, 10 век, глаголица, лист 43 б.

Глаголицата – наука и мистика

1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..

публикувано на 18.04.25 в 11:05

Атентатът в "Света Неделя" – престъпление на века

На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..

публикувано на 16.04.25 в 17:05