Напоследък в българското литературно пространство историята придобива (или може би е по-добре да се каже си възвръща) все по-голяма ценност. Романи с историческо съдържание – „Възвишение“ и „Чамкория“ на Милен Русков, „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, „Бежанци“ на Весела Ляхова, поредицата за сестри Палавееви на Алек Попов, линията за Джон Макгеън (Джанюариъс Макгахан) в „Хавра“ на Захари Карабашлиев се превръщат в читателски хит. Заедно с това преводни романи на историческа тематика също се радват на огромна популярност като тук е особено добре да подчертаем „Седмата функция на езика“ и „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ на французина Лоран Бине, „Голямата война“ на сърбина Александър Гаталица, „Доброжелателните“ на пишещия на френски американец Джонатан Лител, „Лека нощ, сладки сънища“ на чеха Иржи Кратохвил, „Комунистът Монте Кристо“ и „Златното везмо“ на унгарките Ноеми Сечи и Ева Банки, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Във всички тях историята присъства и като факт и като фикция, и като истина, и като въображение, и като повествователна основа, и като фантазмен конструкт. Много от тези книги излизат изпод „расото“ на монаха Уилям от Баскервил от „Името на розата“ на Умберто Еко, което още веднъж поражда въпроса: доколко именно през тези романови градежи опознаваме и разбираме адекватно и пълноценно историята като такава. Въпросът е наистина важен, защото мнозинството от публиката чете историята именно не чак толкова през фактите, колкото през литературните произведения (както българите четем Възраждането и национално-освободителните войни през Иван-Вазовите „Под игото“ и „Епопея на забравените“ например). За да отговорим на този важен въпрос в разговор по темата в предаването „Премълчаната история“ се включват писателите Алек Попов и Христо Карастоянов, преводачът и специалист по френска история и култура Владимир Сунгарски и издателката Доротея Монова.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg