В Европейската година на културното наследство изложбата „Спасени съкровища на България“ е своеобразен подарък за цялата общественост. Изложбата е подредена в залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей при БАН. За нейното осъществяване принос имат НАИМ при БАН и още 18 музея в страната: НИМ, историческите музеи в Благоевград, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Хасково и Шумен, както и музей „Старинен Несебър“. Изложбата се организира съвместно с Министерство на вътрешните работи на Република България, с подкрепата Министерство на културата на Република България и съдействието на Столична община. Трудно можем да си представим огромната работа в борбата с незаконния трафик на ценности. Експозицията не само запознава публиката с впечатляващи артефакти, но и насочва вниманието на широката общественост върху изключително сериозния проблем за иманярството, системното унищожаване на богатото културно-историческо наследство на България и необходимостта от ефикасни действия срещу него.
Всяка от находките би могла да разкрива много по-детайлно на съвременните хора за отминали епохи и селища, за духовния и материалния живот на предците. Но…се случва нещо много тъжно: за иманярите паметта на предмета, уви, няма значение. За да пренесат стоката си, да я пласират и да заличат следите , нерядко иманярите разчленяват, деформират и на практика „убиват“ автентичния характер на артефактите . Откъснати от естественото си находище, пренасяни по различни нелегални пътища, предметите биват лишени от историческа и географска биография. Представете си след подобно кощунствено отношение какъв колосален труд полагат реставраторите, за да засияят във витрините такива съкровища, като например Златната огърлица от некропола на Месамбрия, която постъпва в Музей „Старинен Несебър“ в началото на 2009 г. със съдействието на органите на реда. Намирането на огърлицата, както и на още златни предмети, става при строеж на къща в новата част на гр. Несебър. Накитите са изящно изработени, повечето са с полихромна украса: огърлица -лента, верижка с централен Хераклов възел, два масивни пръстена, апликации и други елементи от диадеми, златни мъниста от огърлици и дълги нанизи, украсяващи тялото и дрехите на погребаната. Заедно с накитите в музея постъпва и керамичен съд – атическо ойнохое, който насочва към времето на извършване на погребението – в десетилетията след средата на ІІІ в. пр. Хр. Изящният стил и високото майсторство на изработка на накитите от Несебър ги причисляват към най-известните изделия на елинистическото ювелирство от Северна Гърция и Мала Азия. Притежателката им без съмнение е била представителка на най-висшата прослойка на елита на Месамбрия.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg