Какво ли биха казали нашите предци, ако можеха да разгледат днес документалната изложба в Унгарския културен институт, озаглавена „Готови за приключение – Автомобилно рали Будапеща-Константинопол, 1912“? Впрочем, през същата 1912 г. в България е приет Първият правилник за движение в столицата и първите ограничения на автомобилната скорост: в населените места - до 15 км /ч , а извън тях – до 50 км/ч. Що се отнася до автобуси и товарни машини, в населените места те са можели да се движат с цели 6 км/ч , а извън градовете и селата допустимата им скорост е 15 км /ч.
Представете си в такава ситуация как изглежда една бясна надпревара по пътищата на тогавашна Европа по време на автомобилно рали с маршрут Будапеща – Константинопол! И за колко ли време се навъртат тези километри!? Модата си е мода, тя винаги диктува нови тенденции: в автомобилния живот на обществото триумфално започва провеждането на дълги ралита. Сред най-известните в началото на 20 век е автопробегът Париж – Пекин от 1907 година. През 1909 г. модата на дългите ралита стига и до Унгария. Нима могат да останат равнодушни към такова предизвикателство представителите на Унгарския автомобилен клуб?! – Те решават да организират подобни надпревари. Преди Първата световна война се правят множество едромащабни обиколки, като Обиколката Татра - Адрия. Тя пресича целия Балкански регион, достига до Константинопол и се провежда между 29 юни и 6 юли 1912 година. Междувременно автомобилният клуб се сдобива с названието „Кралски”. Маршрутът при тогавашните пътни обстоятелства е преодолявал непроходими пътища, същинско приключение през долини и чукари.
Тук за почитателите на високи скорости и история трябва да отворим една голяма скоба с любопитни факти. Първият документиран рекорд за скорост на автомобил, 63,14 km/h, е отбелязан през 1898 година от французина граф Гастон дьо Шаслу-Лоба, при това - обърнете внимание на важната подробност – рекордът е отбелязан с електромобил. През същата година австрийският производител Gräf & Stift конструира първия автомобил с предно задвижване, за което получава патент през 1900 г. През 1899 г. белгиецът Камий Женатзи с електромобила La Jamais Contente („Винаги недоволна“) за пръв път преминава скоростта от 100 km/h.
Светът сякаш е полудял по новото устройство. През 1934 г. директорът на френска автомобилна марка дава указание за разработка на достъпно и практично возило в духа на новата епоха: „Разработете автомобил, в който да има място за двама селяни с ботуши и един центнер картофи или малко буренце вино, да постига при скорост 60 km/h разход само три литра бензин на 100 km. Освен това трябва да преодолява самостоятелно и най–лошите пътни отсечки и да е толкова прост за обслужване, че и най–необучената шофьорка да може да се справи с проблема. Трябва да е с меки пружини, така че една пълна с яйца кошница да издържи без повреди едно пътуване през каменист път в полето. И накрая новият автомобил трябва да бъде много по-евтин . Външният вид? – директорът е категоричен- Няма значение как изглежда автомобилът. “Що се отнася до шофьорката, е добре да помним, че първото по-дълго пътуване с автомобил е извършено от Берта Бенц (съпруга на изобретателя Карл Бенц) в началото на август 1888 г. – от Манхайм до Пфорцхайм и обратно, много преди той да продаде първия си модел. Т.е. първият автомобилен изпитател е жена. Вече добре подготвени с познания по темата „дълги и по-къси пътувания с автомобил“, сме готови за откриването на изложбата в София, на 4 декември 2018 г. от 18.00 часа в Унгарския културен институт на ул. Аксаков 16. Изложбата се провежда под патронажа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Росен Желязков и с подкрепата на Унгарския музей на техниката и транспорта. Може да бъде разгледана до 6 януари 2019 година.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg