Том с 520 страници статии и репродукции на картини е резултатът от труда на екип изследователи, фотографи, художници, книгоиздатели, спонсори, обединени от усилията на фондация „Цанко Лавренов“. Пътят до тази книга е около тригодишен, но за Лаврен Петров той започва преди повече от две десетилетия, когато младият изкуствовед добива ясна представа за отговорността към наследството на дядо си – големия художник Цанко Лавренов.
„Да пишеш за собствената си мисия – да опазваш и цениш наследството си, което осъзнаваш като важна част от културната памет на нацията, не е лесна задача. Най-важната цел на този текст обаче е да се приобщи съвременният читател към по-непознати страни от темата за Цанко Лавренов.
Във възпитаване на грижата за това, което съхранявам, дължа всичко на моята майка Силва и на баба ми Йорданка, които си отидоха от този свят преди много години. Те са винаги с мен и вярвам, че подкрепят това, което правя“ – пише Лаврен Петров в уводния текст към книгата.
Анелия Николаева, Ружа Маринска, д-р Владимир Димитров, д-р Станислава Николова, д-р Катя Тинева, Жанет Митева са другите автори, чиито текстове се публикуват „без цензура“, както се изрази Лаврен Петров, а имената на хората, оказали помощ в работата по изданието заемат още страница.
„За Цанко Лавренов може да се говори и пише дълго. Неговата 120-годишнина ни събра, за да реализираме това издание. Опитахме се да очертаем фигурата на твореца 40 години след неговата смърт“ – споделя Лаврен Петров.
Доц. Ружа Маринска от гледна точка на дългогодишния си опит на историк на изкуството обобщава: „Уникално събитие е появата на този труд… Много важно за историята на нашата култура е следното: ние българите сме много нихилистични към документите. Единици са случаите, в които в наследството на художниците могат да се открият достатъчно пълноценни материали. Цанко Лавренов в това отношение е бил един образован, културен европеец, който е разбирал не само своето лично присъствие в историята, а и това, че културните факти трябва да се документират и да остане следа от тях“.
Още за книгата „Цанко Лавренов“ чуйте в звуковия файл. Изданието ще бъде представено на 20 ноември от 18.30 в Софийската градска художествена галерия, в която през 2016-а година се състоя паметната изложба, посветена на 120-та годишнина от рождението на художника „Цанко Лавренов – между модерното и канона“.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg