Темата на предаването е отвъд въпросите защо, кога и как изчезна Атлантида и не става дума за историята на Атлантите, а по-скоро за метафора, която ни отпраща назад към Сътворението. Появата на цивилизацията ни се свързва с остров, изчезнал след катаклизъм и потънал в морето. „Някой“ силно е желаел да приемем, че причината за появата на цивилизация, тук на Земята, никога няма да бъде разгадана и ще остане вечна тайна. Никой от защитниците на тази теория и днес не допуска, че тази Атлантида изобщо не е била суша, а нещо съвсем друго, което може би е отплавало или отлетяло. Че с нея се е случило нещо друго, различно от потъване.
Същото е положението при създаването на митовете и писането на историята, които са много близки дейности, но се правят от различни поколения. Тези, които са описали това, което наричаме митове, са си мислели, че пишат история. Онези, които сега съчиняват историята, са нарекли тяхната история мит. Нямаме спомен какво се е случвало на Земята преди нашата поява. За онези древни времена, на които не сме били очевидци, а за които сме научили.
За да се обясни какво е общото в митологиите трябва да се опишат, без да се адаптират. Историците обаче са на различни мнения за последователността на поява на цивилизациите – Шумер, Сахара и черна Африка, Пирамидите, Египет, Индия, Гърция, Ебла и Асирия, Китай, Рим и християнството, Америка, Маите, Киче, Толтеки, Мищеки и Ацтеки.
На тези и други дискусионни моменти е посветил най-новата си книга арх. Людмил Леонидов. „Защо изчезна Атлантида“ е необичайно четиво, но в никакъв случай не е езотерично, фантастично или епилептично. Тя не е е роман, нито е учебник. Тя е много интересен разговор с читателя, който ще стане и предмет на диалог с радиослушателите.
Защото става дума за значително качество на знания, познания, ерудиция, логика, безстрашие пред общовъзприетите лъжи, пред масовите заблуди, пред премъчаните истории. И особен вид кротка полемичност, която не възбужда към мигновена съпротива, а към размисъл, водещ към възможна преоценка на собствените ни представи.
Людмил Леонидов е е роден 1948 г. в София. Завършил е специалност „Архитектура“ във ВИАС - София през 1973 г. До 2005 г. проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близкия изток и Африка. Автор е на седем книги: „Очите на Бога", част първа. Историческо четиво за непредубедени. „Очите на Бога", част втора. „Българите до Третото царство“, „Анатемосаната истина", „Съкровището", „Комисията".
В разговора ще участват още писателят Христо Буковски, журналистът Стойчо Керев и издателят на другите книги на Леонидов Георги Лазаров.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg