Нова, умна придобивка радва многобройните туристи, които се качват на Витоша. В местността Три кладенци, на 1940 метра надморска височина, малко над Конярника, на стратегическо място по маршрута между хижа Кумата и Черни връх, ги посреща новият заслон, наречен 2050. Защо точно 2050? – Ако погледнем назад, за последните 50 години в масовия туризъм отсъства подобна практика. От друга страна, дай Боже, в годините до 2050-та такива обекти да се множат, особено като се има предвид технологичната идея, с която се реализира проектът: да пази околната среда и да се вписва хармонично в нея.
Участниците в конкурса трябва да се справят със задължителни условия, сред които възможност за зареждане на малки електронни устройства, достъп до интернет, съхранение на електроенергия, достъп до материали за първа медицинска помощ, достъп до важна туристическа информация, наличие на сигнализация при мъгла. С решението на тези параметри обектът вече е в графата „заслон на бъдещето“. Има още: тъй като в защитената зона на Витоша не може да се строи, върху основите на съществуващ преди години заслон, разрушил се през 50-те години на миналия век е монтирано новото съоръжение с размери 4 на 4.5 м. В него могат да се подслонят до 16 туристи.
Да припомним, че още по време на 8-ото издание на Софийския фестивал на науката, заслонът е сглобен тренировъчно и представен пред любознателните посетители, които горещо одобряват технологичните решения. Оборудването е вградено в стените, акумулаторни батерии осигуряват енергия за затопляне на помещението. Заслонът е създаден от четири модула и отделна конструкция за основите.
Победителят е избран чрез конкурс, с председател на журито проф. Христо Пимпирев. Българските полярници много харесват идеята, която е подходяща и за Антарктида. На туристите също е дадена възможност да участват в избора на окончателния победител и те гласуват горе, в планината, където най-добре човек може да оцени кое е полезно и удобно, когато трябва да разчита на сигурно убежище и връзка с околния свят.
Заслонът е осъществен със съдействието на Природен парк „Витоша“, ентусиазма и труда на доброволци, начело с архитект Андрея Момерин.
Всичко започва по време на една разходка в планината, спомня си архитект Момерин. Замисля се колко е важно под Черни връх да има заслон в помощ на туристите при неблагоприятно време. И докато обикновено всеки иска да му е лесно, ето с каква молба екипът на арх. Андрея Момерин се обръща към институциите:
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
