Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Малкълм Гилис: Живеем в интересно време!

Международният фестивал „Барток плюс“ събра в унгарския град Мишколц музиковеди и музикални журналисти от Унгария, Австрия, Хърватия, Италия, България, Холандия, Русия, Израел и Австралия. Един от най-авторитетните сред тях беше австралийският музиковед Малкълм Гилис – дългогодишен изследовател на творчеството на Бела Барток и автор в престижното английско музикално списание „Opera“. Специално за слушателите на Българското национално радио Малкълм Гилис сподели оценката си за премиерната продукция „З Барток“ на полския режисьор Михал Знаниецки, с която беше открит фестивала и която представи балета „Дървеният принц“, пантомимата „Чудният мандарин“ и операта „Замъкът на херцога Синята брада“ като триптих през призмата на психоанализата на Зигмунд Фройд.

Вие сте дългогодишен изследовател на творчеството на Бела Барток…
Да, много пъти съм бил в Унгария и съм изучавал много години Барток. Но наистина е необичайно да чуеш и трите му сценични творби в една вечер и след това да имаш шанса 37 години по-късно да се завърнеш и да ги чуеш отново. Намирам много аспекти на този специфичен начин на поставяне, който се стреми да ги обедини в едно цяло, да бъдат представени като части от една по-голяма художествена концепция.

Според Вас, беше ли добре изведена режисьорската концепция?
Аз съм музикален критик, така че се очаква да кажа и добри, и лоши неща. Хубавото беше, че има наистина смисъл да бъде показано как Барток рисува взаимоотношенията между мъжа и жената по задълбочен и последователен начин. Може да се каже, че лошото беше опитът това да бъде направено твърде силно. С други думи, опитът да превърнеш три доста различни творби – опера, балет и пантомима, в едно цяло. Гледал съм много постановки на триптиха „Дървеният принц“, „Чудният мандарин“ и „Замъкът на херцога Синята брада“ в Будапеща и в Лондон. Спомням си, първата беше през 1981 по повод 100-годишнината от рождението на Барток. Онази продукция нямаше за цел да обедини трите части. Всъщност бяха три различни постановъчни и артистични екипа, изпълняващи трите творби по много различен начин. И беше чудесно! Но тази продукция, тук, в Мишколц до голяма степен се стремеше да обедини не само музиката и драматургията, но с богата фантазия също и постановката, сценографията, осветлението! Това е необичайно. И беше много добър опит да бъде намерен истинският дух на Барток измежду трите творби!

Какво не знаем за Барток – ние, музикантите и любителите, които познаваме повече или по-малко неговата музика?
Основният въпрос по отношение на всеки композитор според мен е как неговата музика представя света на човека – на мъжа и на жената. В този случай имаме един голям парадокс – Барток разкрива самия себе си, когато рисува с музика взаимоотношенията между Херцога Синята брада и неговата четвърта жена Юдит, въпреки че той не е създал сюжета. За мен това, след 40 години изучаване на Барток, все още е загадка – колко много в крайна сметка музиката може да изрази личния живот, светоусещането, философската нагласа,  отношението към любовта и към най-големите въпроси на ХХ век! Някой ден тя ще може да изрази всичко! Но в днешно време има някаква бариера в разбирането ни един чрез друг и в разбирането на живота чрез музиката. Но да се върнем към трите творби на Барток! Първата разказва за принца, втората – „Чудният мандарин“, е за мъжа, който е клиент на проститутка, третата е за Херцога. И трите обрисуват мъжа. Забележете, че операта не е озаглавена „Синята брада и Юдит“, подобно на „Тристан и Изолда“, а се нарича „Замъкът на Херцога Синята брада“! Защо Барток кръщава творбата на сграда, на замък? Това е много интересно и рядко срещано! Наистина смятам, че Барток се фокусира върху разкриването на психологията на мъжа, често чрез взаимоотношенията му с жената, но много по-интересен за него е вътрешният свят на мъжа – принца, мандарина, Херцога, отколкото на жената – принцесата, проститутката, съпругата.

Моля, разкажете на нашите слушатели повече за себе си! Вие пътувате много по цял свят и пишете за едно от най-авторитетните музикални издания – английското списание „Opera“.
Получих музикалното си образование в Лондон, в Унгария и в САЩ и станах професор по музика. Но през последните 15 г. бях вицепрезидент и президент на университети в Австралия и във Великобритания. Живея много натоварен живот, част от който не е свързан с изкуството, а с висшето образование и с мениджмънта. Аз съм професор по музика, но също водя и курсове по лидерство. Харесва ми този двойнствен живот! Да бъда музикален критик е прекрасно, защото мога да съчетая тези неща, да погледна на операта като висше изкуство на организацията. Помислете си колко много неща трябва да се случат в правилния момент, за да бъде създаден един оперен или балетен спектакъл! В единия от моите университети се обучават 5 000 студенти. Обичам да поглеждам и да говоря за организацията и мениджмънта от различни гледни точки!

Работейки с млади хора, смятате ли, че класическата музика и операта имат бъдеще?
Тъкмо защото работя с млади хора, смятам, че класическата музика има огромно бъдеще! Но то ще бъде много различно от миналото! Ние трябва да признаем, че технологиите влияят на музиката по начин, много различен в сравнение с преди 30 години, когато нямаше YouTube. Трябва да очакваме музиката да се развива глобално, дигитално, мигновено. Преди е трябвало да изминеш стотици или хиляди километри, за да чуеш концертно изпълнение, да отидеш в библиотеката и да прочетеш партитурата. Сега това става за секунди. Невероятно е колко по-голям достъп имаме до класическата музика днес, която може да се слуша от много повече хора, отколкото когато и да било преди! Да погледнем към операта – вече няма нужда да плащаш големи суми за място в залата, където трябва да отидеш подходящо облечен с хубав костюм и вратовръзка! Смятам, че трябва да започнем и да изучаваме музика по различен начин! Не само да се подготвяме за изпълнение на камерна музика или в оркестър, но всеки ще има различно портфолио – някой ще работи в областта на музиката и финансите, друг в областта на музиката и науката, трети в областта на музиката и технологиите и т.н. И това е прекрасно! Светът на музиката се променя, но все още можем да чуем Бетовен, Брамс и много музика, създадена през последните няколко години. И може би чрез новите технологии хората ще могат да свирят едновременно от различни точки на света, без да се налага да пътуват и да плащат за това. Така че живеем в интересно време!







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Балет "Арабеск" представя първата си за сезона премиера под заглавието "Вива ла класика"

Тази вечер трупата на балет "Арабеск" ще представи на сцената на Музикалния театър първата си за сезона премиера - три танцови миниатюри, обединени от заглавието "Вива ла класика". Заглавието подсказва посоката, в която се насочва "Арабеск". Три заглавия от големия класически репертоар - "Лебедово езеро" от Чайковски, "Дон Кихот" от Рихард Щраус и..

публикувано на 14.11.13 в 11:14