„Всеки търси своя рай в ада на някой друг“ – защо си спомням този цитат от Алберто Моравия докато чета романа на Кормак Маккарти „Кървав меридиан“ – един коктейл от дантев ад, илиади, пясъчни одисеи, текила и съответните реки от кръв, съпътстващи всяка митология. Защото „Кървав меридиан“ е точно това – американският епос, но и абсолютен реализъм, доловим и под 200-годишния грим. Всичко е въпрос на това кой читател как и кога е открил за себе си Америка и успял ли е вече да премине под небосклона със „самотната звезда“ – в Тексас добре познават особената тишина под нея.
„Кървав меридиан“ разкрива нещо важно и правдиво за Америка и за начина, по който нейните претенции за изключителност и универсалност са пропити с кръв“ – е коментарът на Стивън Шавиро – критик и културолог.
Наистина ли точно това „нещо важно и правдиво за Америка“, разкрито на страниците на романа от Кормак Маккарти, е причината едва след тази негова книга за него да заговори и широката публика, а не само колегите му писатели и критиците. Защото Кормак
Маккарти е автор на 10 издадени романа и няколко пиеси. И написаното от него, независимо от коя книга ще започне запознанството ви, е литература, която веднага влиза под кожата и няма антидот.
А може би защото, както казва по съвсем друг повод и време Уилям Бътлър Йейтс: „… защото беше ирландец, той имаше трайно чувство за трагедия, което го поддържаше в мигове на радост…“. Литературната връзка Йейтс-Маккормак е тема на друг разговор, но е факт, че Маккормак избира за заглавие на един от романите си – „Тук няма място за старци“ – началото на стихотворението „Пътуване към Византион“ на Йейтс.
Наричат Маккормак Шекспир на Запада, сравняват го с литературни колоси като Уилям Фокнър, Джон Стайнбек и Херман Мелвил. А „Кървав меридиан“ е петият роман на съвременния американски писател Кормак Маккарти. Издаден е през 1985 година. Дебютът му на романист обаче е през 1965 година. Същата година авторът получава и „Фокнър Прайз”, 1965 година.
Кормак Маккарти е роден през 1933 г. и е наш съвременник. След „Кървав меридиан“ са написани по-познатите вече на българските читатели книги „Всички тези коне“, за които авторът получава Националната награда за литература, както и наградата на критиката, а Били Боб Торнтън прави филм. Хронологията подрежда след това романите „Няма място за старци“ – 2005 г., по който братя Коен създават завоювалия 4 Оскара филм „Няма място за старите кучета“ и най-популярната книга на Маккарти „Пътят“, написана през 2006 г., за която получава „Пулицър“, също екранизиран.
Южняшка готика, постапокалиптична фантастика и черен уестърн са жанровете, към които класифицират романите на Маккарти. Но накратко казано – колкото „Пътят“ е фантастика, толкова и „Кървав меридиан“ е уестърн.
И кой е Кормак (Чарлз) Маккарти – се питаш зашеметен след прочита на всеки следващ негов роман – езиков шаман, литературна легенда и бунтар, който взривява вкаменелости в търсене на абсолютния реализъм, литературен остров в Атлантика от бестселъри, модернист, звучащ като класик, в чиято мощна проза „отекват тонове от Достоевски, Хемингуей и Фокнър“, О Хенри, Стайнбек, Едгар Алън По? Всичко е в редовете, между редовете, над редовете.
В интервю през 2007 г. и Стивън Кинг твърди, че „Кървав меридиан“ е една от 10-те книги, оказали му най-силно влияние. Обаче за американския писател с ирландски корени Маккарти се знае, че предпочита компанията на учените пред обществото на писателите. Интересува се от историята на математиката и квантовата механика, а през последните две десетилетия сътрудничи в работата на изследователския екип в Института на Санта-Фе Ню Мексико, зает с изучаването на парадоксите на подсъзнанието. Откриваме в интернет дори статия, озаглавена: „За езика и подсъзнанието“, чийто автор е Кормак Маккарти.
И тъй като Маккарти – напълно оправдано – е споменаван и като възможен носител на бъдеща Нобелова награда за литература, би трябвало да подскажем, че вече и българските читатели – след срещата си с романа му „Кървав меридиан“ – са наясно, че съвременният американски класик Кормак Маккарти е единственият шанс на Нобеловата награда, ако му бъде връчена – наградата да си върне посърналия блясък – ако разбира се все още е награда и все още е за литература.
Наталия Йорданова представя в галерия "Аросита" своята изложба "Безцветните зелени идеи яростно спят". През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност..
Едва ли има човек, който не си е задавал поне веднъж въпроса какво би сторил, ако имаше машина на времето. Романът "Преди кафето да изстине" на японския писателТошиказу Кавагучи предлага на своите читатели един интимен и вълнуващ поглед към тази недостижима човешка фантазия. В "Нашият ден" Десислава Желева разказва повече за един от..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с историята на нашите земи. Изданието не е пътеводител на най-известните исторически забележителности в България. То е разходка из магични места, където историята и красотата на природата се..
В центъра на самостоятелната изложба на художничката Ив Тошайн е мащабната инсталация "Чеиз за Марс". Тя е представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа по-рано тази година. В България идва за първи път, но в умален вид. Мястото е зала 19 на галерия "Квадрат 500", където е разположена и антична гробница от IV век. В заглавието Марс е богът на..
Харита Асумани представя свои творби под името "Добри момчета". Авторката наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в нейния живот. Това са портрети, вдъхновени от мъже, които са ѝ въздействали окриляващо или са я привличали. Тя казва: "С някои от тях сме имали едва няколко срещи. В това сгъстено време се е случил някакъв..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg