На 5 май се навършиха 200 години от рождението на Карл Маркс. През 1845 – 1846 г. той заедно с приятеля си Фридрих Енгелс пише „Немска идеология“, където формулират своите нови възгледи за човешкото общество, наричани материалистическо разбиране на историята, или по-общо – марксизъм. Според марксизма всички форми на общественото съзнание са пряко определени от икономическите отношения и в този смисъл понятия като религия, морал, справедливост, любов, състрадателност губят своето значение. Хората, притиснати от своите икономически интереси и обособени в класи, разрешават противоречията си чрез кървав сблъсък – т.н. социална революция. Тази революция ще смени капитализма с комунизъм. Постулирайки необходимостта от радикална обществена промяна, но лишавайки социалния субект от всякаква морална определеност, Маркс и Енгелс тласкат човечеството към кървавите изстъпления на XX век. Интересно е, че левите интелектуалци, независимо от трагичния крах на комунистическия експеримент, продължават да търсят „обективното историческо значение на марксизма“, прекланяйки се пред „гениалността“ на неговия създател. В същото време дори Енгелс е писал, че наистина гениалният Хегел в своето творчество е бил ограничен от обема на своите собствени знания, както и от знанията на епохата, в която живее. Интересно, не се ли отнася това и до Маркс, който създал историческия материализъм на 27-28 години? И с какви ли знания е разполагал тогава? По тези и други въпроси разговаряме с доц. Янаки Стоилов от ЮФ на Софийския университет, известен ляв интелектуалец и политик от периода на „прехода“.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg