Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В търсене на истината със Стайко Мурджев

Снимка: bg.wikipedia.org

Някои говорят за „младежката лига“, други за талантливите, останали в България, ние пък говорим за „Младите в изкуството“. Затова и днес отделяме цялото си „Време и половина“ на един млад, талантлив, творящ в България театрален режисьор, който определено е част от лигата на „Младите в изкуството“ и вдъхва енергия и живот и на най-малкия детайл.
Стайко Мурджев се увлича по режисурата още в детската градина, както обича да казва самият той. Още тогава в него се заражда онзи истински нагон за театър, за който говори Юлия Огнянова. Именно при нея той започва да учи театър и разбира, че най-важното е не да се дават отговори, а да се задават въпроси. Стайко завършва НАТФИЗ през 2009 г., специалност „режисура” в класа на проф. Пламен Марков и веднага печели вниманието на театралната публика с постановката си по пиесата на ирландския режисьор Мартин Макдона „Пухеният”, която, както казват, му пасва като кадифена ръкавица. Не случайно именно с нея печели и „Икар“ за дебют. През 2012 г. „Откат” пък му спечели Наградата на публиката във Висбаден на провеждания годишен форум за нови театрални пиеси. Спектаклите, режисирани от него не са малко: „Дисни трилър”, „Евридика в подземния свят”, „Разбиване”, „Турбуленции”, „Франкенщайн“. Лично мен, като зрител обаче ме грабна с „Еквус“ от Питър Шафър. Признавам, гледала съм спектакъла три пъти и всеки път откривам нещо ново – за хората, за взаимоотношенията между хората, за странностите им, за болката, за свободата, за живота. Разговорът ни със Стайко Мурджев обаче започва от това, какво би могло да го накара да тиктака като бомба, дори да „изгърми“ по време на работния процес.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Хора, места и вещи" с първа постановка на българска сцена

Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл – "Хора, места и вещи" от Дънкан Макмилан. Пиесата на известния британски драматург е писана през 2015 година и сега оживява за първи път на българска сцена в постановка на режисьора Боян Иванов, който е работил по превода на Любов Костова...

публикувано на 15.03.25 в 10:40

Млади графици в галерия "Абрис" в Пловдив

П етима млади графици от Пловдив представят днес селекция от произведенията си в първата графична галерия в града под тепетата "Абрис". Младите пловдивски художници са се обединили в група, която са нарекли "Три Шест Пет".  Графиките могат да бъдат видени до 24 март. Трима млади мъже и две дами, които са завършили заедно Академията за музикално,..

публикувано на 14.03.25 в 17:35

Като стар виц

В редакция "Хумор и сатира" се стремим умовете ни да са хладни, а вицовете – горещи, сиреч съвсем нови. От друга страна, наясно сме със силата на старите вицове в определени моменти и според ситуацията не се колебаем да ги използваме. Тази седмица ситуацията бе такава, че стар виц ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, но освен него, можете..

публикувано на 14.03.25 в 16:30

Карикатурите на Милко Диков

Изложбата "Между карикатурите на Милко Диков (1930-2023)" на "Шипка" 6, може да се види до 26 март. Милко Диков е сред най-награждаваните ни карикатуристи, работи в областта на политическата, семейната и еротичната карикатура. "Естетиката на неговата рисунка е много особена – казва проф. Анри Кулев – Първо, той е категоричен график – дали това,..

публикувано на 14.03.25 в 16:14
Изложба „Васка Емануилова и Париж“ – инсталация на Ралица Георгиева

Съвременното изкуство и миналото

Все повече са изложбите в последните години, в които съвременните художници работят с архивни материали, за да пресъздадат, възстановят, преосмислят и дори измислят големи общи или малки лични истории. Или по-скоро различни исторически разкази. Историята с главно "И" отдавна не е една-единствена. Общоприетият голям исторически разказ е непостижим,..

публикувано на 14.03.25 в 15:15