След опита за преврата в Турция животът на жителите в страната и на българските изселници се промени, въпреки че на повърхността нищо не се усеща. В интервю за предаването "Преди всички" Лазар Марков, завърнал се наскоро у нас след месеци работа в южната ни съседка, сравни живота в извънредно положение, удължавано за пореден път, и реалността преди 2010 година.
"Хората с професии са добре интегрирани в турското общество и имат сравнително висок стандарт, но както всички останали граждани на Турция нямат свобода и са подложени на притеснения и гонения от страна на властите", разказа Марков.
На повърхността почти нищо не се усеща, посочи Марков:
"Това, което можем да видим, са проверките по пътищата, по автогари, летища, които са значително засилени. Спира се цялото движение и всички пътуващи се проверяват. Но това е най-много, което чужденецът може да види. Когато обаче имаш повече работа и контакти с местните хора, извънредното положение има и други характеристики като цензура. Практически, въпреки че там медиите са много, всичко е обект на цензура. Обект на следене са и всички телефонни разговори, както по фиксираните линии, така и по мобилните оператори. При споменаване на името Ердоган се прекратява разговора".
Българските изселници в Турция най-трудно свикват с налаганата ислямизация:
"Най-вече по отношение на живота на жените и тяхното място в обществото. Нашите изселници са от светска страна, в която хората могат да се обличат, както намерят за добре. Докато тук жените трябва да са забулени, прикрити и това нещо за голяма част от образованите и квалифицирани български турци и на техните деца е неприемливо. Набляга се на много религиозни ценности, както го наричат те, но фактически това е политика, което също става все по-трудно поносимо. Хората действително мислят да се приберат в България, което е сериозен риск за нашата страна, особено по отношение на младежите, на които им предстои да влязат в турската казарма. Притеснението на цялото общество е, че Турция води война и се дават жертви".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg