Живописците изписват платната си с четка, шпакла и различни на цвят маслени или темперни бои, графиците предпочитат да графират с молив, перо и туш, майсторите на акварелите – водните бои…
Художниците фотографи рисуват винаги и само със светлина. С дневна, лунна, изгряваща или залезна, но винаги и само със светлиците. Затова още с появата на първите фотографии, още през XIX в., те са били наричани светлописи. А по-късно тази изящно съдържателна дума е била забравена и подменена с кадро, със снимки, с фото графики, фотографии…
Но какво знаем за началото на българските светлописи? А за неговото продължение през различните векове? Кои са първите ни светлописци, кога този моден за времето си занаят се превръща в изкуство, което и с блясъка на светкавиците си търси и намира заветно място в националната ни история.
Благодарение на родното ни фотоизкуство в българската обществена памет и днес продължават да пламтят най-светлите образи, които нацията ни е извикала за живот. И за безсмъртие.
Слава Богу, намери се един художник, който рисува със светлина, и той се присети да събере всичко известно, малко известно, премълчано или забранено свързано с онези българи, чието земно пребиваване е било посветено на светлописането.
Това е Зафер Галибов, който не се нуждае от специално представяне. Достатъчно е да кажем, че след 8 години проучвания, този майстор на фоторисунъка е станал истински издирвач на фотолетописите, истински изследовател на загубените във времето фотоси и фотохроники.
Галибов успява да възкреси от небитието всичко възможно по темата, рови се във всички достъпни хранилища и прекарва часове в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Историческия архив на БАН и Държавната агенция по архивите, както и във Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов“ в Пловдив, а също и в различни музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен, частни архиви и колекции, установява контакт с все още живи пра и праправуници и наследници.
Гости в студито са Зафер Галибов и доц. д-р Виолета Василчина, а доц. Георги Лозанов се включва по телефона.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg