В началото на 20 век възможностите за един музикален изпълнител и за млад композитор да бъдат чути, са били твърде ограничени: звукозаписът е прохождал, репродукторите фонограф и/ли грамофон са недостъпна новост и екзотика. Филмовата лента в е очаквала появата на своя звук, а радиото, все още неоткрито се е намирало някъде в бъдните години. Шансът да бъдеш чут, видян е била сцената на заведенията за забавление. И тъкмо тези локали по-късно се преобразяват в музикални клубове за джаз, рок, кънтри, фолк музика, популярния пиано-бар и прочее известни до наши дни разновидности, като за целта се използват неголеми помещения, някои от тях – и под земята! Стотина години по-рано първообразите на днешните клубове са имали други размери и наименования: мюзикхол, ревю, бурлеска, водевил… През втората половина на 20-ти век музикалният клуб става онзи феномен, чрез който се изстрелват стотици певци, певици, инструменталисти и групи, които създадоха фундамент на музикалната среда и мода за десетилетия напред.
В две последователни наши срещи ви запознаваме и с клубни подобия от времето на барока. Идеята е сходна: съмишленици, събрани около музиката, която обичат. Само мащабите са по-различни. Представете си: голяма зала, богато украсена с картини, орнаменти с позлати по таваните, огромни полилеи и светлината на запалените им свещи, която се пречупва в чудноватите отблясъци на кристала, един красиво инкрустиран със слонова кост и дърворезби клавесин върху излъскания с восък паркет в изящни геометрични форми нареден… и около клавесина са разположени музикантите. А публиката, подобно в рок клубовете, не е пасивен наблюдател – тя добре познава музиката, която ще слуша и присъства със същата цел: съвместно развлечение. Събеседването върху това или онова „парче“ също не е изключение, а възможността някой от слушателите да се включи спонтанно в свиренето или да изпее нещо е била обичайна практика…
Във втората част ви предлагаме музика, свързана с обществото „Академия Аркадия“ (Accademia dell'Arcadia), събрало ценители на изкуството, учени, поети, музиканти. В него личат имената на бароковите композитори Арканджело Корели (Arcangelo Corelli, 1653-1713), Бернардо Пасквини (Bernardo Pasquini, 1637-1710), Бенедето Марчело (Benedetto Giacomo Marcello, 1686-1739), Алесандро Скарлати (Pietro Alessandro Gaspare Scarlatti, 1660-1725). Имате възможност да чуете и звукозаписи на „Ролинг Стонс“ (Rolling Stones), „Брекър Брадърс“ (Brecker Brothers), Били Джоел (Billy Joel), „Тото“.
вторник, 27 февруари, от 23 часа
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg