В Националната художествена галерия (Двореца) беше открита изложба, която вероятно ще бъде определена като събитие на годината в художествения живот на страната. Над сто платна на художника Кочо Гърнев, прекарал голяма част от живота си в Германия и погребан там през 1966 година, изпълниха залите, благодарение на екип на галерия „Виктория“. Много от потомците на славния род Гърневи от село Либяхово, днес Илинден, Благоевградско, за първи път видяха картините му. От репортажа от откриването ще научите много за онова, което прави експозицията толкова ценна. Ще чуете главната уредничка Анелия Николаева, директора на галерия „Виктория“ Павел Тодоров, Борис Гърнев, наследник на художника,директорката на Националната художествена галерия Слава Иванова, както и Павлина Балъкчиева, която успя да издири голяма част от картините на Кочо Гърнев. Изложбата може да се види до 25 март в Двореца. Там ще откриете и каталога, който освен албум с описание на картините, включва текстове на Светлин Русев, Ружа Маринска и Павлина Балъкчиева.
Константин Гърнев. Роден е на 18 януари 1894 г. в Либяхово (дн. Илинден). В периода 1920-1924 г. следва живопис в Националната художествена академия при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка. След това заминава за Мюнхен, където през 1930 г. завършва живопис в Художествената академия при Херман Грьобер и Франц фон Щук. През 1934 г. организира първата си самостоятелна изложба в България. След това устройва 13 самостоятелни изложби в чужбина. През 1940 г. прави изложба на над 90 произведения в „Галерия на площад Ленбах” в Мюнхен. Кочо Гърнев е член-основател на мюнхенското дружество на художниците „Павилион“, както и на Съюза за защита на творците на изобразително изкуство в Мюнхен.
Голяма част от картините му са изгубени през Втората световна война. Умира в Мюнхен на 6 юни 1966 г. (Уикипедия)
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg