И днес софийските общинари от всякакъв ранг твърдят, че въпросите с достъпа и възможностите за туризъм и отдих на Витоша се политизират. Естествено, щом става въпрос за пари. Другите изречения, че планината е на всички, че е белият дроб над ръждива София и т.н. са само за приказване. Защото истината се крие зад много думи. Или зад мълчаливо неотговаряне, което понякога е едно и също. А под политика у нас сега най-вече се с разбира икономическо съдружие, основано с цел да се придобива достъп до обществени средства.
Преди десет години Столичнияj общински съвет решава общинското предприятие „Въжени линии” да се приватизира. Сключва се договор, който според днешни съветници е полуконцесионен, полуприватизационен. Много трябва да се учи чуждият свят от българското законодателство в тази област. А и не само в тази , след като имахме и полуцар- полупремиер. Сега до София реално има полупланина с полудостъп.
В договора, цитирам по смисъл общината, никъде не пишело, че полуприватизираните или полуконцесионирани съоръжения трябвало да работят. А само да се поддържат. Още едно велико постижение на юридическия капацитет на обществените институции.
За това, че днес Витоша е реално недостъпна за много хора, според общинари и полуприватизатори са виновни и Закон за горите и Закон за устройството на територията и план за управление на парка и жалби на природозащитници. И никой, който е подарявал планината в така близкото ни минало. Да не говорим, че у нас промени в законите да искаш. Но трябва политическа воля. И на властващи, и на опозиция. Всяка промяна обаче може да доведе до промяна на паричните потоци. Та затова въпросът се политизира. Или по точно, потушава.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg