В последните „300 секунди“ за тази година ще се опитам да обърна вниманието ви към новината, че Софийският университет „Св. Климент Охридски“ открива от догодина няколко нови специалности. Ще запазя лоялността си към Алма матер, в която сме получили висшето си образование дядо ми, баща ми и аз, но няма да мога да не задам няколко въпроса. Открива се от догодина специалност „Учител по природни науки в основна степен на образование“. Основната цел на специалността е подготовка на учители по предметите „Човекът и природата“, „Физика и астрономия“, „Химия и опазване на околната среда“, „Биология и здравно образование“ в българските училища.
Въпросът ми е - кому е нужна тази отделна специалност след като всички знаем колко несигурни са програмите в българското училище и как утре предметите, за които ще се подготвят бъдещите кадри днес може и да ги няма? Още повече какво ще правят студентите, които завършват обучението си по физика, химия и биология в същия този университет? Те няма ли да могат да преподават, ако искат, по-горе изброените предмети?
Ще бъде открита и специалност „Философия“ на английски език. Специалността ще подготвя специалисти, изследователи и преподаватели в областта на философията и в сфери, свързани с икономиката на знанието в държавния и неправителствен сектор. Питам се дали не би било по-просто във Философския факултет да засилят обучението по английски и да профилират студентите в един по-късен етап на обучението им. Освен ако не става дума за привличане на студенти от чужди държави…
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е липсата на достатъчно материали, които обучаващият да избере и да адаптира към потребностите на конкретния ученик. В мрежата се откриват сборници и материали, чиито високи цени авторите им оправдават с..
Честата употреба на думите "пея" и "песнопение" са факт на страниците на Свещеното Писание. От най-древни времена музиката и религията са свързани. Исторически не само в християнството, но във всички религии музиката се използва. Чрез нея се изразява както съкрушение и разкаяние така и вяра, възхищение от величието на силата Божия и благодарност към..
Благотворителен концерт-спектакъл – "Традиции от Родопите", ще се състои днес от 18 часа в Театрално-музикален център "Димитър Димов" в Кърджали. Инициативата е на ученици и учители от Средно училище "Йордан Йовков" в града и е в подкрепа на осмокласника Арджан Мехмед – за осигуряване на достъпна образователна среда. В концерта ще участват легендарната..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg