Живият хълм

Легендата за хълма Говардхана е запазена в свещените индийски книги. Хората вярвали, че хълмът е живо същество и когато отивали на поклонение, винаги му носели храна – мляко и кокос.
Някога там започнали да копаят за кладенец и изведнъж от земята бликнала кръв. Хората се уплашили и се разбягали. На един от тях, обаче, се явил насън самият Хълм и му казал, че са наранили езика му и че точно на това място трябва да се издигне храм.
Индийците разказват, че самият бог Кришна е в този хълм. Някога точно той спасил хората от Вриндавана от сигурна смърт: когато небесният цар Индра се разгневил на тукашните хора и им пратил порой, Кришна повдигнал хълма на кутрето на лявата си ръка и го държал така, като чадър над главите на всички, докато Индра не разбрал грешката си.
Днес на върха на Говардхана е построен храмът „Езикът на хълма“. Според индийските Веди, хълмът намалява всеки ден с по една песъчинка, голямо колкото синапено зрънце. Вярва се, че скоро той ще изчезне напълно от очите ни. В продължение на много години всеки, който идва по тези места, си строи в подножието на хълма малка къщичка от камъни – така един ден пак ще може да се върне там.
Наблизо са и божествените езера Радха Кунд и Шяма Кунд – езерата, в които се къпели Кришна и любимата му Радха, а край тях има множество самадхи – това са мавзолеите на светците, посветили се на Бога.
Още за Говардхана можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“ в „Радиоенциклопедия“.