В тези дни, когато историческата справедливост беше възстановена и в Албания беше признато съществуването на българско етническо малцинство (предаването „Премълчаната история”, трябва да подчертаем, на два пъти имаше тема българските селища по източната албанска граница, а гост беше доц. Веселка Тончева от БАН, благодарение на чиито усилия обичаите на българите по онези земи бяха подробно изучени, описани, документирани текстово, аудиално и визуално), въпросът с останалите иззети от България земи става все по-актуален и значим. Особено много в Западна (Беломорска) Тракия, където следите от някогашните процъфтяващи български поселения са почти заличени. В този смисъл книгата на Димитър Шалапатов, член на ръководството на Тракийските дружества в България и председател на организацията в Хасково, е изключително ценно свидетелство и реконструкция на българското присъствие в Западна Тракия. Скрупульозно, добросъвестно и педантично авторът изброява стотици български селища, посочва водещите фигури в тях - учители, свещеници, замогнали се от труда си стопани, участници в революционните движения и жертви на жестоките погроми; това е книга-памет, възстановяваща и възвръщаща историческата правда. Един вид мемориал за благоденстващи българи, които вследствие историческите превратности се превръщат в бежанци, загубили не само дом и имот, а много често и най-близките си. Затова предаването „Премълчаната история” се обръща към онези географски ширини и исторически реалии, за да ги възстанови и разговори, за да се разбере, че от изгубената тамошна България все пак са се запазили свидетелства, които е редно и необходимо да съхраним и - ако може - предадем на потомството. Тази е причината в предаването да гостува Димитър Шалапатов, който подробно ще разкаже за онази тамошна България.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg