Марк Кадин: София е любимото ми място за работа

На 27 септември новият главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР - Марк Кадин, откри новия сезон с програма и солист, обречени на успех. Алексей Володин - 40-годишен пианист, когото критиците ту сравняват с легендарния Григорий Соколов, ту определят като „съвременния Лев Оборин”. Володин е музикант със заслужено място в световния елит, за когото пишат: „блестящ виртуоз с безупречна, артистично непринудена техника”, „мислител и интелектуалец, за когото са характерни абсолютна безкозпромисност, аскетична сдържаност, изтънчена изкусителност и любов към звуковото изящество”. Той изсвири със СО на БНР хитовия Първи клавирен концерт на Чайковски, във втората част прозвуча Петата симфония на Шостакович. Предизвестеният успех се превърна в истински триумф с участието на възторжена публика, препълнила зала „България”, а присъствието на президента на Републиката Румен Радев и генералния директор на БНР Александър Велев придаде на събитието официален характер.

Ден преди триумфалния концерт, във вторник, поканих Марк Кадин в студио за първото му интервю в качеството на главен диригент специално за програма „Христо Ботев” - програмата за култура и образование на БНР. Да си призная, жанрът на интервюто никога не е бил любима част от професионалните ми задължения. Правя интервюта рядко и внимателно подбирам събеседниците си. Този събеседник си заслужаваше. Още първите няколко фрази след обичайните поздрави в началото ме слисаха: „... Аз имам такъв характер (може би не много добър), винаги се старая най-напред да забележа проблемите. Разбира се, ние с оркестъра за тези 15 години сме изработили добри, работни отношения и може би най-важното, което го има между нас - това е доверието. Защото без доверие един диригент би работил много трудно. Струва ми се, че ние си имаме доверие в смисъл, че аз мога да ги попитам или да ги помоля за нещо, а те ще се отнесат към това с разбиране и доверие и ще разберат, че ако моля за нещо, това е необходимо. Такъв микроконтакт вече е установен между нас за тези 15 години... ”.

Тук не се сдържах и попитах, наистина ли Марк Кадин твърди, че има лош характер, а отговорът беше: „Много, много лош!”. Всъщност, той не го казва за първи път. В едно негово интервю за сайта MK.RU прочетох: „Като дете бях не много добър човек. Малко злобен, затворен, неотзивчив, некомуникативен. А после се преродих под въздействието на музиката... ”. Цитирах го, а той само потвърди и продължи: „Да, точно така е. Мисля, че не съм добър. В смисъл, че... винаги ми се струва, че нещо трябва да се поправи. Нещо не е точно и трябва да се подобри. Това е част от характера ми”. „Ама това не е лош човек или характер, това е просто перфекционист!” - възкликнах. „Може би това е лошо качество, защото ако човек е перфекционист повече от необходимото, това също не е хубаво. Аз също разбирам това и работя над себе си, за да достигна някакъв баланс”.

„Много сте самокритичен! Никога от никого не съм чувала нещо подобно. Някой да каже, че като дете е бил лош, а после, под въздействието на музиката, изкуството, някак се е преродил?... "

"Ами, така беше, това е факт и не се срамувам да го кажа. Аз обикновено говоря това, което мисля. Това е едновременно мой плюс и минус. Защото, например музикантите в оркестъра знаят, че аз мисля същото, което казвам и правя същото това. Нямам двойни или тройни... там някакви неща. Аз съм открит, готов съм и мога да чуя по свой адрес и нещо недобро, мога и да отговоря - също не много мило. Тоест, абсолютно съм отворен за всякакви контакти”.

За невероятната съдба на един достоен човек и музикант, която започва в малкото провинциално градче Краматорск в Източна Украйна, в съвсем обикновено работническо семейство. За музикалното училище в Харков, за Москва и престижния институт (днес Руска академия за музика) „Гнесини”. За двете години в съветската армия като кларинетист във военен духов оркестър, озвучавал всички официални правителствени церемонии на Червения площад. За единствения преподавател по дирижиране в живота на Кадин - Владимир Понкин. За безценната практика в Ансамбъла за съвременна музика (АСМ) и Студията за нова музика в Москва; за Академичния голям концертен оркестър на Руската държавна телевизионна и радиокомпания; за осемте години работа в Руския национален оркестър като асистент на Михаил Плетньов и петте - с Владимир Спиваков и „Виртуозите на Москва”. За това колко не обича неща като „само-пи-ар” и „самореклама“ и няма профил във Фейсбук, защото му се струва, че е „малко неприлично сам за себе си да говориш: „Ето, аз съм в Париж!” или в Лондон... Има много хора, които го правят. Моля, няма проблем. Но това е нещо против моя характер, против натурата ми. На мен ми е много трудно да се държа по този начин. Много ми е трудно сам да говоря нещо хубаво за себе си и на някого да обяснявам къде съм бил. Струва ми се, че това е нескромно“. За програмата на новия сезон на СО на БНР, която е трябвало да подготви в рамките на ЕДНА СЕДМИЦА! За технологията на работата и за това какво точно смята да прави в Първо студио на БНР: „... С удоволствие ще записвам. Вече говорихме за това с продуцентите и главната задача, която има смисъл според мен, е да се правят записи на българска музика, която никога не е била регистрирана. Защото съм сигурен, че има много голям слой от музика, която по едни или други причини никога не е била записана и има много малко шансове това да се случи. Бих искал да поправя тази ситуация... За да има пълна и ясна картина на българското музикално изкуство, трябва да има документи. Трябва да има документална картина - тоест всеки човек, всеки любител на музиката да има възможност да чуе всичко, което тук някой е създал през годините. Не е справедливо да има 25 записа на една симфония от Бетовен в различни варианти и да няма например запис на нещо от Петко Стайнов или Владигеров. Това е ненормално, нали?... Разгледах сайта на Съюза на българските композитори и за себе си съставих определена картина: кой е българският Прокофиев, българският Шостакович (условно, разбира се!), дори българският Чайковски. И с много усилия успях да открия някакви записи. Тоест, не можех свободно в Интернет да намеря нещо. Струва ми се, че това не е правилно. Не бива да бъде така. И аз съм много заинтересован от това - не защото искам да се харесам тук! Не е тази причината, а това, че аз искам да поправя един недостатък, ако има такъв“.

За всичко това и защо София е любимото му място за работа ще научите повече от звуковия файл: само част от разговора с Марк Кадин - главен диригент на СО на БНР.

Чуйте част от разговора с Марк Кадин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Споделете

Марк Кадин: София е любимото ми място за работа

Есенни джаз скици: авторски концерт на братя Владигерови

"Виена Шьонбрун Оркестра" започва световно турне от Пловдив

Новият албум на Eagle Post

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

Пето издание на фестивала ТрансАрт

"За думите" – 30 години за чудото на словото и българската реч

"Виена Шьонбрун Оркестра" започва световно турне от Пловдив

Нов медикамент ефективно предотвратява заразяването със СПИН

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР