Името на предаването Студио Музика не е свързано с някогашното Студио Музика в столичната зала „България”, не е кръстено на него в знак на уважение, но ако има нещо общо, то е по линия на музикално-естетическите стойности, на огромното желание да се разпространява музикална култура в най-добрите изпълнителски традиции наши и чужди и разбира се да се обръща внимание на новата музика, която се създава, на имената на живи композитори, които имат заявено присъствие в съвременната музика.
Научих за дейността на някогашното Студио музика, когато едноименното предаване на програма „Христо Ботев” отдавна вървеше и едва 25 години по-късно, след като Студио музика, помещавало се на втория етаж в зала „България” вече бе престанало да съществува, се запознах с човека, който го бе превърнал в легендарно място - оазис за свободна изява на всякакви музикални стилове и направления, включително творби от Щокхаузен и Хенце, джаз, десетки плочи, прехвърлени на професионални ленти, които се пускат по предварително обявена програма. Нещо изключително полезно в годините, когато у нас няма свободен достъп нито до самите плочи, нито до информация за тях. И затова името на Асен Александров, който със своите усилия и отношение, без самия да е професионален музикант бе развил до такъв благодатен вариант някогашното Студио музика, предизвиква изблик от благодарност много по-късно от музиканти от ранга на Васил Казанджиев, Антон Диков, Николай Евров, Милчо Левиев
(репетициите на „Джаз фокус 65” стават в помещението на Студио Музика по покана на неговия домакин - Асен Александров). Не само музиканти, но и всички хора с културни интереси са посещавали тези концерти със записи и си ги спомнят и досега. Когато лично се запознах в края на 90-те с Асен Александров (на снимката вляво), трябваше бързо да се убедя, че съм попаднала на специална личност, не само богата на собствени спомени и преживявания, но и с дарбата на разказвач. Силно впечатлителната му натура беше приела и фино уловила най-разнообразни събития, случки, хора, отношения, мислене. Повечето гравитираха около изкуството - музика, театър и като цяло културата, която включва и начина на живот и взаимоотношенията, едновременно прелестта на фуга от Бах и соната от Моцарт и шопското пеене в село Бистрица, където той живее. Тогава го поканих да участва със своя личен разказ в едно от предаванията на Студио музика на програма „Христо Ботев”, беше също май - 1999 г., а чичо Асен, както го наричат обикновено близки и приятели, празнуваше 82-рия си рожден ден. В началото на януари 2003 г., той внезапно си отиде от този свят. На 9 май 2017 г. се навърши едно столетие от рождението му. Сега мога само да съжалявам, че не съм записала повече от енциклопедичните му спомени, той бе като жива история за къщи, улици, личности, за музикалния и театралния живот в София отпреди 7, 8 десетилетия, за село Бистрица и красотата на бистричани с техния музикален и словесен фолклор, за Бистришките баби, на които той не просто се възхищава отстрани, но активно съдейства за международната им известност.
Всяко време създава своите легенди - хора, случки, които са могли да бъдат по този начин тогава, пасват идеално на времето и стават неговите герои, образци. Но има и друга порода хора, за които времето и мястото нямат значение, те се движат вътрешно по едни по-висши природни, универсални закони, насочени са максимално за това да могат да творят добро, да помагат на красотата край тях да получи повече шанс ... и самите те да живеят и обичат пълноценно.
вторник, 16 май от 19.30 часа
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg