Словашкият агроном

Имаме си вече ново правителство. Някои го харесват, други – не чак толкова. Редно е, обаче, да му осигурим спокойствие през традиционните сто дни и да му пожелаем успех.
А на мен ми се ще освен успех, да му пожелая и друго.
Но нека преди това да ви разкажа нещо, което ми се случи точно преди тридесет години – през 1987. Горбачов вече беше на власт, в Съветския съюз гласността и перестройката бяха в разгара си, ние тук четяхме в захлас „Огонек“, „Литературная газета“ и „Московские новости“ и се надявахме, че този вятър, който задуха там, скоро ще завее и тука, вярвайки на шопската мъдрост, че от тоя ветар завет нема.
Тогава ме изпратиха в командировка в бившата Чехословакия, по-точно в половината от нея – в Словакия. И понеже по онова време работех във вестник „Кооперативно село“(по-възрастните си спомнят, имаше и такъв вестник), та понеже работех в „Кооперативно село“, словашките ми домакини ме развеждаха главно из селата, за да видя какви са им текезесетата. Между другото техните текезесета приличаха на аптеки в сравнение с нашите аграрно-промишлени комплекси, но това е друга тема.