Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нека небесата разказват

Ансамбъл L’Arpeggiata
Снимка: arpeggiata.com

Предлагаме Ви фрагменти от продукцията Homo fugit velut umbra, „Пасакалия за живота“. Дискът съдържа пиеси на Стефано Ланди – италиански композитор и преподавател, певец, изпълнител на арфа, китара, теорба, орган. Роден е в Рим през 1587 година. Работи във Венеция и Падуа. Престоят в Северна Италия носи на Стефано Ланди познание за прогресивната Венецианска композиторска школа, чийто маниер е бил внимателно отбягван в консервативния Рим. След години се завръща във Вечния град. Въпреки че живее в несигурното време на Контрареформацията, Стефано Ланди си е позволявал волността църковните творби, които пише, да съдържат (относителна) модерност и свобода, вероятно наследени от напредничавата Венецианска школа.  Верни сме и на създалата се традиция тук редовно да звучат кантати на Йохан Себастиан Бах. Големият майстор е възприел необходимостта неделната служба да има различни творби, съобразени с различните църковни, подчинени на канона, теми и се е стремил да пише за всяка от тези недели по една кантата.

За неделната служба в църквата „Свети Николай“ Бах написва творба, която е била изпълнена на 30 май 1723 година. Но за да не остане пренебрегната съседната енория, композиторът създава друга кантата, която е била изпълнена седмица по-късно, на 6 юни в църквата „Свети Тома“. Там, където по-късно ще звучи и Баховият "Матеус Пасион". Част от текстовете в кантатата „Нека небесата разказват за Неговата слава, Глория“, BWV 76 са създадени от Йохан Себастиян Бах върху текстове – псалми на Мартин Лутер. Днес в XXI век можем да си позволим, наред с католическите творби на Стефано Ланди, да чуем произведение, което носи духа на протестантството.

Та нали всичко е създадено с искрената мисъл и чувство към Твореца!

сряда, 19 април, от 1.00 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стенли с коледен концерт

Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ.  Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..

публикувано на 24.12.24 в 17:50
Сцена от спектакъла на „Джани Скики“

Отзвук от бляскавото начало на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора - 2024

През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..

публикувано на 23.12.24 в 12:15

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..

публикувано на 21.12.24 в 07:55

"Франческа да Римини", опера в четири действия от Рикардо Дзандонай

Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..

публикувано на 20.12.24 в 15:10

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25