В една епоха, която създаде звездата - диригент, който разнася поредната партитура от летище на летище, от фестивал на фестивал, за да му придаде блясък и сам да заблести, Добрин Петков извървя пътя си с всекидневен упорит труд и възрожденска отдаденост, която трябва да навакса понякога липсата на професионализъм и на многогодишни традиции. Това сигурно му е струвало много човешка умора и физическо похабяване. Цената на музикалните събития, в които се превръщат не малко от концертите му е наистина висока, но за Добрин Петков няма друг път.
Колко такива съградени от него празници на духа преживява публиката с Шеста и Девета симфонии на Шостакович, със симфониите на Бетовен, Брамс и Шуман, с „Пролетно тайнство” и „Петрушка” на Стравински, с Концерт за оркестър и „Чудният мандарин” на Барток, с „Жана д’Арк” на Онегер… и разбира се „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта” на Моцарт, с „Отело” на Верди. Легендите за репетициите на Добрин Петков са живи и до днес в спомените на всички музиканти, които са работили с него.
Добрин Петков напусна този свят на 63 години на 10 февруари 1987 г.
И тогава беше петък и трябваше бързо да се напише и да се излъчи прощално слово в музикалното ни предаване и този текст бе част от него.
Какъв е днешният ни текст и поглед към личността на големия диригент 30 години по-късно?
Извън патетичния ореол и христоматийна употреба си спомняме за един голям музикален талант и личност с рядко високи морални качества.
И още нещо, което мащабът на неговото дело, сякаш винаги е поглъщало и не ни е давало възможност чрез спомените да се докоснем до него - тънкият артистизъм, бързата реактивна мисъл, духовната независимост.
И безкрайно големия диапазон на изразителност, която може да се усети дори в откъс от една негова репетеция за последния му незавършен запис.
Още веднъж за „стилът - това е човекът”. Още веднъж за Добрин Петков.
вторник, 14 февруари от 19.15 часа
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg