„Небесно синьо утро, пладне и път след пладне“ е заглавието на първата приживе издадена книга с текстове на композитора Иван Спасов – негови спомени, разсъждения, лични откровения за себе си и творчеството си. И в това отношение той пак бе от първите, сред тези които въвеждат нещо непознато, своя позиция и отношение, открит жест на споделяне. Вече по-късно биографичните изповедни книги на известните личности в изкуството ни ще станат мода.
Той беше през целия си живот част от духовния ни авангард, независимо в каква форма бяха въплатени мислите и действията му – композитор, диригент, преподавател, публицист.
На 22 декември 1996 г. си отиде от нас композиторът Иван Спасов. Внезапно за околните, разтърсващо за колегите и приятелите в навечерието на Рождество модерната българска музика загуби един от стожерите си.
Артистичният Пловдив остана без неговата емблематична фигура, студентите в Академията за музикално и танцово изкуство се лишиха от това да учат музика и да общуват с творческа личност от друг, по-голям мащаб, защото неговият формат беше виден за всички, включително и за тези, които трудно приемат този факт.
Самият Иван Спасов „бързаше“ към този земен край, не криеше, че душата му жадува мига, в който „ще съзре там горе“ душата на Йоана, любимата си дъщеря, изповядваше този копнеж и в музиката и в текстовете си. Чувстваше се препълнен с тежестта на спомените, на всичко преживяно, беше вкусил от най-големите радости и най-големите скърби, дори и това да усети порива на първите години след промяната през ноември 89-а . Студентите ще запомнят завинаги своя Ректор тогава – проф. Иван Спасов начело на борбата за автономия на Висшия музикален институт в Пловдив, превръщането му в Академия на която той придаде духа на европейските ценности, съчетани с творческата свобода и артистизъм, белязали това благодатно място на българската култура – старият град в Пловдив.
„Да издържим своя дял от нощта“ този стих на Емили Дикинсън бе не само вплетен в негова вокална музика, но и като сребърна нишка се бе втъкал в мислите и настроението на късния Иван Спасов, композитора на „Мизерере“, „Освещаване на небесния дом“, „Сътворение, смърт и просветление“, в сакралните му хорови творби. Но Иван Спасов бе и автора на „Събор надсвирване” и „Фойерверки”, на „Музика за приятели“ – първия български хепънинг представен с именити музиканти в средата на 60-те години и разбира се на цяла поредица хорови опуси на фолклорна основа, които остават като негова запазена марка, дори само „Мехметьо“ и „Два тъпана бият“ могат да направят името му безсмъртно в българската музика, а Иван Спасов е много повече от това. Той е един от българските културни строители от втората половина на 20 век. Не само като диригент изнася нечувани по своята дързост тогава програми с Пловдивската филхармония с творби на полския авангард, но и създава и ръководи Пловдивския камерен оркестър, превръща Пазарджишкия симфоничен оркестър за 20 години в музикална институция, която ражда и фестивала „Зимни музикални вечери“, за неговите концерти идваше публика от София и Пловдив.
Приживе фигурата на проф. Иван Спасов излъчва силен авторитет и респект, същевременно той е пределно открит, човешки уязвим и готов да отдаде внимание и на нещо дребно и просто, по детски занимателно и чисто. Това ще открият и следващите читатели на неговите есеистични текстове, които „Фондация проф. Иван Спасов“ успя да издаде, заедно със записи на компакт дискове и нотни издания на творби на Иван Спасов.
Кое бе най-удивителното в него, може би това, че цялото му съзнание бе проникнато от творческия нагон, че не му бе чуждо старанието да получи своята частица и от световната слава и същевременно бе най-колегиалния, най-толерантния, „най-независимия“ от чуждата слава сред големите български композитори и правеше всичко, за да подпомогне творчеството на тези, които му бяха близки по дух.
Изминаха 20 години от смъртта на композитора и диригента Иван Спасов, на личността, която сложи много силен отпечатък от своето присъствие в музикалната ни култура, дано част от тази творческа есенция продължат да вдъхват и следващите поколения.
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф...
На 1 ноември – празникът на програма "Христо Ботев", в предаването "Мрежата" разговаряме с директора на програмата Кин Стоянов . "Културата в..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg