На първо място операта звучи много добре в Албърт хол. Защото, знаете - голям мащаб! „Делото Макропулос“ е добър пример за творба, която не се поставя често в Лондон и е прекрасно да може да се види в Албърт Хол. Но всъщност, операта идва и си отива. Преди няколко години тук е представена цялата тетралогия на Вагнер, в предишни сезони е имало още опери... Аз не мисля преднамерено да представяме повече опери на Промс. Просто може би в определени години ще правим опери, когато това изглежда подходящо.
Кое е най-хубавото нещо, което ще запомните от Глайндборн? Това са почти 15 години от живота Ви. Разкажете нещо и за Гас Кристи и прекрасната му съпруга (американското сопрано Даниел де Нийз) - новата Оудри Майлдмей, същата любовна история.
Вижте, имам толкова много щастливи спомени от Глайндборн. Всъщност тази сутрин говорих с тях, имах въпрос. Когато затворих телефона, помислих колко хубаво е, че мога да се обадя на всички колеги там. Мисля, че това важи за всеки, свързан с някакви организации. В крайна сметка най-важното са хората, които запомняш. Разбира се, ще запомня някои от постановките, с които много се гордея, но също така невероятната група хора, които са там. Споменахте Гас. Той застана начело на фестивала, а аз станах изпълнителен директор почти по едно и също време. Той е просто фантастичен, когато работиш с него. Също така съм свидетел как Даниел де Нийз направи дебют на сцената в Глайндборн и в крайна сметка дебютира като новата булка на „големия бос”. Тъй че съм видял малка част както от професионалната, така и от личната история на Глайндборн. Обичам да се връщам там като посетител. Това винаги ще остане за мен специално място.
Преди време доста се писа и говори за „Тристан и Изолда” от 2003 на немския режисьор Николаус Ленхоф, който почина миналото лято. Това беше първата опера на Вагнер, направена в Глайндборн, диригент беше Иржи Белохлавек, а през 2009 възстановката дирижира Владимир Юровски. Другото заглавие, съвсем ново за Глайндборн, за което съм чела, е „Били Бъд” - постановка от 2010 на британския режисьор Майкъл Грандидж и диригента Марк Елдър. Две опери, абсолютно нови за този фестивал.
Да, Вие споменахте две опери, които бяха много специални за мен тогава. Аз ще спомена още две: едната беше „Кралицата Фея” на Пърсел - малко луда постановка, но всъщност творба, която смятам за един от най-великите английски шедьоври. А другата беше миналата година - „Саул” на Хендел, режисирана от Бари Коски. Имах страхотния късмет последното ми лято да завърши с оратория, поставена от Бари. Това бе много важно за мен. Обичам ораториите на Хендел, а и това беше една от пиесите, пожънали най-голям успех по мое време.
На финала на разговора Дейвид Пикард заяви, че с поста директор на Би Би Си Промс е постигнал най-големите си амбиции и се наслаждава на това. Според него Би Би Си е: абсолютно удивителна организация. Една от причините, заради която ми е толкова приятно тук е, че имам невероятен екип. С мен работят чудесни хора, които поддържат всички инициативи около Промс. Имам подкрепата на Би Би Си 3 и решаващото - Тони Хол, генералният директор на Би Би Си, наистина е много загрижен за фестивала; за това, което правим; за нас. Имаме огромна подкрепа.
Подробности чуйте в интервюто, което излъчихме в „Неделен следобед” на 23 октомври.
Снимки в галерията: BBC Proms/Chris Christodoulou
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg