Дейвид Пикард е изключително атрактивна личност. Симпатичен, висок и слаб, с приятно излъчване, великолепен събеседник - интелигентен и остроумен. Той се е дипломирал в Кеймбридж. В първите години от кариерата си е работил като помощник-мениджър на трупата на Кралската опера Ковънт Гардън; след това три години е бил в администрацията на театър Open Air в Риджънтс парк - единственият професионален театър на открито във Великобритания, който представя спектакли от май до септември. Пикард е имал и трудни моменти - още преди да навърши 30, когато е работил за операта в Кент, съществувала само от 1969 до 1989 година, когато Съветът по изкуствата на Великобритания е спрял държавната субсидия за този малък, но доста успешен оперен театър - решение, генерирало много сериозни протести. След това Дейвид Пикард е работил за два театрални фестивала, а през 1993 е поел мениджмънта на забележителния Оркестър от епохата на Просвещението, който фактически се управлява от всички музиканти в състава. Този оркестър е един от съставите, свързани с оперния фестивал в Глайндборн, тъй че не е чудно, че през 2001 Дейвид Пикард е поканен за директор на прочутия фестивал, основан от богатата аристократична фамилия Кристи и провеждан в нейното имение. От няколко месеца, по-точно от пролетта на 2016 Пикард бе обявен за новия ръководител на Би Би Си Промс, което се оказа изненада, поне за повечето журналисти. На първо място заради факта, че той никога не е работил в рамките на електронна медиа. Но самият той казва, че се е оказвал изненадан не веднъж в своята кариера. Например, ако погледнете заглавията на вестниците от 2001, ще откриете, че статия, коментираща новия директор на Глайндборн е озаглавена „Дейвид Кой?”. Но днес той е вече на 56 и от три десетилетия менажира предимно музикални състави и трупи, като казва, че е подготвен за всякакви видове организации. Относно прехода от Глайндборн към Би Би Си Промс, който изглежда доста труден, Дейвид Пикард каза:
Всъщност това, което беше наистина интересно за мен бяха приликите, а не разликите между двете организации, защото те и двете съществуват вече доста дълго време - Промс, разбира се, много по-дълго от Глайндборн. Глайндборн е на около 80 години, Промс - на около 120 години. И двата фестивала са основани върху фантастично силни артистични принципи. Глайндборн е създаден, за да наложи върху жанра на операта най-високия възможен стандарт. А Промс е създаден, за да предложи великата класическа музика на възможно най-широка публика. Тъй че - това са приликите. Нещо друго, което наистина мисля за важно, е, че и двата фестивала на първо място държат на качеството.
Стори ми се, че този сезон фестивалът отделя по-специално внимание на младите изпълнители и композитори и попитах г-н Пикард дали тази тенденция е повлияна и от Глайндборн?
Може би малко. Имам предвид в смисъл, че едно от нещата, характерни за Глайндборн е че там не само се правят прекрасни спектакли, но там винаги - още от самото основаване на фестивала, са били откривани вълнуващи нови таланти и винаги е имало фантастичен образователен отдел. Когато дойдох да работя за Промс открих и тук великолепен образователен департамент. Не можем да разделим тези неща. Тук, в Англия, отмина времето, когато имахме оркестри, изнасящи концерти и малък образователен отдел някъде отстрани, който да прави някакви неща в училищата. Сега трябва да поставим това точно в центъра на сцената. Тъй че неща като „Последната вечер”, където имахме действително вълнуващ млад, 26-годишен композитор, който написа творба за току-що сформиран младежки ансамбъл, а освен това имахме 16 от най-добрите млади певци... Лично за мен това бе специален момент в тази „Последна вечер”. Можете ли да си представите какво е това за тях? Те се озовават на сцената на „Последната вечер на Промс“, в самото начало на кариерите си и са експонирани за целия свят в зала като Роял Албърт Хол! Тъй че, да - следващото поколение композитори, изпълнители, слушатели и посетители на концерти е абсолютно решаващо и съдбоносно за нашия успех.
Подробности чуйте в интервюто, част от което излъчихме в „Неделен следобед” на 16 октомври, а продължение очаквайте в същото предаване на 23 октомври.
Снимки в галерията: BBC Proms/Chris Christodoulou
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg