Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въздвижение на Господния кръст (Кръстовден)

БНР Новини
Джамал в село Кошов





На 14 септември Българската православната църква празнува един от Дванадесетте най-важни и почитани празници – Въздвижение на Светия кръст Господен, по-известен като Кръстовден.

Народът го е нарекъл Кръстовден не само заради „кръста“, а и защото, според фолклорните вярвания, от този ден слънцето „тръгва назад” и денят става равен на нощта. Времето става студено и започва есенният селскостопански сезон. На празника жените трябва да увият цветята в градината за зимуване, а мъжете трябва да започнат да си увиват кръста, за да не настинат. В някои райони на страната Кръстовден се нарича още Гроздоберник, защото тогава започва гроздоберът. Първото откъснато грозде трябва да се освети в църквата за здраве и плодородие.

Празникът се свързва с явяването на Господния кръст на Константин Велики. През 312 г. императорът тръгнал с войниците си към Рим, за да избави хората от мъченията на Максентий. Той помолил Господ за помощ в сраженията. При залез слънце Константин съзрял в небето сияен кръст, а вечерта на сън му се явил Божият син. Той му казал да издълбае на щитовете и шлемовете на войниците си кръстове, както и да направи знаме, което прилича на видения кръст. Императорът изпълнил казаното му и така успял да разгроми Максентий.
През 326 г. майката на Константин – Света Елена тръгнала към Йерусалим, по молба на сина си, за да търси гроба и кръста на Христос. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста. Христовият кръст бил открит, след като чрез докосване възкресил наскоро починал човек. Малка живототворяща частица от него Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната йерусалимска църква „Възкресение Христово”. Над пещерата на гроба построили храм, който съществува и до днес. Той бил тържествено осветен на 14 септември 335 г. пред хиляди поклонници. За да успеят всички да видят кръста, епископът го е „въздвижил” или повдигнал. От там идва и името на празника.
На Кръстовден се прави водосвет и свещениците поръсват със светена вода цялата къща за благополучие. Най-възрастната жена в семейството прави Кръстова пита, която отгоре украсява с кръст. Спазва се строг пост. На трапезата има зелник, варена или печена тиква. Забранени са всякакви храни, които имат червен цвят. На празника се раздават пресни питки, за да умилостивят стихиите.
В някои райони на Тракия се прави обичай, който е подобен на Кукерите. Нарича се „Джамал”. Изработва се дървена конструкция, която прилича на камила и е покрита с черга. Маскирани младежи обикалят с „камилата” от къща на къща, като тя подскача като луда и накрая ляга на земята от умора. Стопаните я поръсват с царевица или жито и чак тогава животното се изправя. Камиларите „бръснат” с дървена сабя стопанина, „удрят” с тояги семейството и прескачат момите, момците и децата, за да са здрави. Накрая всички камилари се събират на обща трапеза.
Кръстовден е професионален празник на пожарникарите и на чекръкчиите.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстана, Кръстан, Кръстена, Кристиян, Кристина, Ставри.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Васил Казанджиев на 90 години

Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..

публикувано на 28.09.24 в 10:05

Сублимно изпълнение на "Турандот" на сцената на Виенската държавна опера

С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..

публикувано на 28.09.24 в 08:00

Доайенът на японския джаз Масахико Сато за първи път в София

Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..

публикувано на 26.09.24 в 20:52

Георги Ценов: Любовта към звука е първият фактор за това дали искаш да свириш на даден инструмент

Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..

публикувано на 25.09.24 в 12:35

Полифоничното сътворение по време на фестивала Laus Polyphoniae

В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..

публикувано на 23.09.24 в 09:15