Eдин фестивал на 12 години

Изумителна е и последната вечер, когато фестивалната програма се пренася в центъра на града. Входът е свободен, а хората от Правец вече с компетентност коментират изпълнението. Дори си спомнят, някои от солистите гостували вече там. Можеш да дочуеш „...той много се е развил“ или „... и тази година продукцията е много хубава“. Дори не повярвах на ушите си, когато подслушах разговора на две съвсем непретенциозно облечени жени, с груби ръце, които тихичко коментираха диригента, който „много добре подавал на музикантите“. Самата сцена, репетициите и саундчекът се осъществяваха пред възторжените погледи на малчуганите, които прекарват лятото „на село при баба“, и които останаха на площада до края. Оркестрантите настройваха инструментите си пред тях. Групичка гледаше удивено красива валдхорнистка, която седнала на парапета на фонтана репетираше пасажи. Между два тегела с тротинетката спираха и се заслушваха в бликащата от сцената музика. Със сигурност с подобна лятна емоция не може да се похвали нито едно дете от друг град. И публиката, която изпълни до краен предел площада не може. „Лучия ди Ламермур“ на Доницети със състав, с който би се гордял всеки театър и който слушаш абсолютно безплатно. Дали очакват следващото издание. Със сигурност, защото през тези фестивални дни градът се оживява. Затова помолих артистичния директор на фестивала „Моцартови празници“ в Правец Христина Ангелакова да поговорим за плановете. Чуйте в звуковия файл нейния разказ.

Снимки: Асен Димитров