Урбанизацията ни кара да си мислим, че смерчовете и градушките днес са по-чести, споделя доц. Георги Рачев, преподавател по синоптичен анализ и климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и експерт в областта на възобновяемите енергийни източници. И добавя, че ако преди 100 години в голям град се извие смерч или падне градушка, щетите са били много по-малко, затова и много по-малко се е говорило за това. Днес искаме повече да знаем, следим повече подобни новини и ни се струва, че пороите и унищожителните ветрове са повече. А открай време в България средно на година има от 3 до 5 смерча. Но що се отнася до климата, факт е, че температурата в страната за период от 30 години се е повишила с около градус и половина. Но климатичните промени не са непременно лошо нещо. Тази година очакваме най-голямата реколта от жито в световен мащаб. Земята става по-зелена. По-малко изсичаме собствените си гори, в световен мащаб ограничаваме въглеродните емисии. И въздухът, и водата ни са по-чисти. Ето, например по Струма риба нямаше почти до Кюстендил, а сега като бях със студентите в Земен, видяхме рибата в реката, има я почти до Перник, казва доц. Рачев. Енергията и прогреса водят напред човечеството, но трябва да опитваме да го правим с по-малко ползване на природата.
От разговора ще научите още как се прави зелен бизнес и на какво трябва да разчита българския туризъм.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg