Петър Андронов: В Европа никой не мисли за промяна на правилата за приемане в еврозоната само заради напускането на Великобритания

След „бомбата“, пусната от „Дейли Експрес“ (че се подготвя план, съгласно който всички държави, членки на ЕС трябва да приемат единната валута като контрамярка срещу Брекзита) днес в „Нашият ден“ разговаряхме за позицията на България по този въпрос. След като формално сме изпълнили Маастрихтските критерии за членство искаме ли да влезем по-бързо в т. нар. „чакалня на Еврозоната“, т.е. да участваме във валутния механизъм (ERM II), добра стратегия ли е това за страната ни, как би се отразило това на лихвените проценти и на инвестиционния климат, какъв ще бъде изобщо ефектът върху икономиката ни? И дали всички коментари по темата в момента не могат да се оприличат на притеснение, че закъсняваме за рожден ден, за който всъщност още не сме поканени? Разговаряхме не с когото и да е, а с Петър Андронов – председател на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБанк, който гостува в студиото на предаването.
Разговаряхме, разбира се, и за оценката на активите и за стрес тестовете в българските банки – това важно „упражнение“, което допълнително повишава градусите в банковата ни система през това лято.
В Европа никой не коментира този въпрос. Никой не мисли за промяна на правилата в еврозоната само заради напускането на Великобритания.
Тук, в България, създадохме прекалено много полемика за нещо, което очевидно не е в дневния ред на Европа. Всъщност в немалка степен еврото е проникнало в нашия живот, на практика голяма част от сделките се извършват или се котират в евро. В някаква степен ние сме приобщени към проблемите в еврозоната, но не сме в Европейския банков съюз и не сме част от системите на европейските централни банки, които разпределят ликвидност и подкрепят търговските банки. Общо взето, ние се намираме в някакво квази-членство в еврозоната, без обаче де са ни достъпни всички вреди и ползи от него.
Според Петър Андронов не бива да храним илюзии, че влизането в еврозоната ще реши автоматично всичките ни проблеми:
Ние ще влезем в еврозоната, когато вече ще сме решили голяма част от проблемите си, не бива да очакваме обратното – че ще ги решим, когато се присъединим. Такава е логиката на процеса, а и политическите решения занапред, които ще имат все по-голяма роля, ще бъдат точно в тази посока. Критериите няма да обхващат само числовите измерители, политическите критерии и степента на зрялост на едно стопанство ще бъдат определящи.
Очакването да влезем по-скоро в еврозоната би могло да бъде реализирано само ако сме готови да добавим сигурност и стабилност в нея, иначе не е логично да се случи. Не можем да считаме, че е еврозоната е един кораб, на който можем да се качим веднага. Тя има своите проблеми, които трябва да реши, както и ние трябва да решим своите.
В момента нямаме основания да прибързваме с членството си, защото в този момент то няма как да ни помогне да решим собствените си проблеми. Сега еврозоната не чака никого да влиза и не се готви за това. Тя се е концентрирала върху вътрешните си въпроси.