От ралото до урата

В България и миналата година повече от 80% от храните са вносни. Да не говорим за качеството им. За това време страната ни е получила 1.34 млд. лв. евросубсидии в селското стопанство. Разбрахме ли нещо от тях?
Половината от тези пари са директни плащания, които са отишли при около 2% от българските земеделци. Т. нар. едри зърнопроизводители. Като резултат нито хлябът поевтиня, нито се разви животновъдство, нито се подобри качеството на пазара.
България е създала т. нар. интензивно земеделие в региона. Все още по пазарите на знакови европейски столици продават продукция преселили се преди векове там нашенци. От началото на миналия век ние сме търсени износители на зеленчуци, плодове, грозде. Сега сме вносители.
Реалността днес за съдбата на една евросубсидия е тя да бъде усвоена. Това става най-лесно на хартия. Може и на друг носител. А по теория една субсидия би трябвало да развие традиционно, екологично, високоефективно и като социална ангажираност земеделие. Да предпостави решение на регионални, демографски, инфраструктурни проблеми и то в бедните, от които имаме в изобилие, европейски запуснати селища.
През изминалите седем години 80 % от евросредствата в аграрния сектор, които са около милиард годишно, попадат при 6 % едри собственици. Основно, да не кажем изключително в зърнопроизводството. А там, къде заявено, къде не посмято са и големите измами с ДДС чрез фиктивни износи, фиктивни складови наличности, фиктивен държавен резерв, фиктивни отчети на облекчено от данъци гориво, фиктивни трудови договори и т.н. За да го има всичко това, трябва чадър. И политически и контролен и съдебен. Този чадър се плаща. Познайте как.