Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българска класика по Радиотеатъра

БНР Новини

През първата седмица на месец август всеки делничен ден малко след полунощ Радиотеатърът предлага на своите слушатели радиопостановки по класически български драматургични текстове. Пиесите „Зидари”, „Самодива” и „Змейова сватба” на Петко Тодоров, както и „Майстори” на Рачо Стоянов и „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Кое обединява всички тези пиеси? Може би навлизането в дълбинните пластове на българския национален характер - митологичен, социален, обществен? Описанието с хумор и сарказъм на националния бит? Или просто това, че за горе долу един век нравите при нас, българите, не са се променили кой знае колко?

В пиесата „Зидари” на Петко Тодоров жителите на едно село започват да строят черква, в която народът „ще сети вярата и рода си”. Изграждането става в борба с вековния враг, който непрекъснато руши изграденото. В дните на най-голяма опасност зидарите трябва да я завършат. Оздравяването на сградата става възможно след решението им една християнска душа да бъде жертвана за общо добро. Зидарите вграждат в строежа едно невинно момиче, чийто единствен грях е, че обича свободно. Радиопостановката е дело на Мария Нанчева. Ще бъде излъчена на 1 август от 0.15 часа.

А „Майстори” на Рачо Стоянов някои театрални критици определят като най-хубавата българска пиеса. Радиопостановката може да чуете на 3 август също малко след полунощ. Ще се срещнете с любимите гласове на Славка Славова, Кирил Янев, Иван Налбантов, Венета Зюмбюлева и Радко Дишлиев.

Вижте какво пише Рачо Стоянов през далечната 1907 година във вестник „Ден”:
Пресметнете само какво ни остана? Коя свобода не е отнета? Кой напредничав институт не е потъпкан? Кой глас от народа не е брутално отблъснат от управлението на държавата? Към чия горда воля не се правени мерзки попълзновения? Към коя съвест не са употребени бруталности? В кой град, в кое село, де в България остана кът, неомърсен от кражбите, злоупотребленията, контрабандите, властопревишаванията на управляващите?

Звучи печално, болезнено познато, нали?
Ето защо бългрската класика ни е така необходима, особено сега, особено днес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26