Премълчаният Бенковски

публикувано на 14.09.16 в 17:00]

БНР Новини

Паметникът на Георги Бенковски в Копривщица

Снимка: Благой Анев

Преди 140 години на 25 май 1876 година край с. Рибарица, Тетевенско, Георги Бенковски намира най-сетне покой за буйната си и горда натура. Какво знаем за този знаменит българин? Ето накратко какво: Георги Бенковски (истинското му име е Гаврил Груев Хлътев) е роден около 1843 г. в Копривщица. След смъртта на баща си, още в ранна младежка възраст става абаджия и терзия, за да се изхранва и търгува и пътува в различни краища на Анадола. Член е на Гюргевския революционен комитет. Заедно с Панайот Волов е избран за апостол на 4-ти революционен окръг. Благодарение на своята смелост, решителност и понякога самонадеяност той измества Волов като водач на въстанието. Оглавява Хвърковатата чета, с която обикаля целия район, мобилизира и мотивира много от скочилите срещу тирана въстаници и тя играе централна роля във военните действия. След жестокото потушаване на въстанието Бенковски с няколко революционери се оттегля в Стара планина. След 10 дни мъчително скитане групата е предадена на турската власт, която организира засада на река Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Там Бенковски е убит на място.
Какво не знаем за Бесния войвода, за Бенковски извън учебниците, извън щампите, внушени ни през епохата на тоталитарния демократически централизъм, кой е живият, грешният, радикалният красавец, дендито и суетникът, кой е този образ невъзможен в нашата премълчана история?
За да научим повече за героя Бенковски, за неговите качества, недостатъци и особености разговаряме в студиото с проф. д-р Цветана Кьосева и писателката Галина Златарева, академик на Българската академия на науките и изкуството.

Проф. д-р Цветана Кьосева е историк, зам.-директор на Националния исторически музей и специалист по нова и най-нова история на България. Тя е хоноруван преподавател по музеология в Нов български университет и в СУ „Св. Кл. Охридски". Автор е редица монографии, на над 200 научни статии и на 9 книги, свързани с Третото българско царство и музеологията. Сред нейните най-популярни трудове е „Първите дами на царска България”. „Красивите лица на терора”, „Тайните на политиците“. Член е на ИКОМ – Международната организация на музеите, и на Българския национален комитет на ИКОМ.

Галина Златарева е журналистка, писателка, поетеса. Създател и главен редактор на издателство „Златното пате” – от 1989 до момента. Завършила е Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. За възрастни е написала историческия роман „Медальонът“ – 2010 г., посветен на безподобният Бенсовски, а за деца има над 40 заглавия, повечето от тях многократно преиздавани. Детските книги, преведени на чужди езици през последните 15 години я правят най-издаваната напоследък българска писателка и поетеса за деца на чужди езици: На руски, полски, украински, белоруски, сръбски, румънски, чешки, словашки, турски, френски (за Канада), испански (за Латинска Америка). Има много произведения, включени в популярни и постоянно преиздаваните сборници. Има редица награди, между които и Националната литературна награда „Константин Константинов“ и тази на Министерство на културата и община Сливен.
В момента активно работи в авторския екип на издателство „Златното пате“ и „Издателство Питагор“ по създаването на нови учебници за първокласниците, които евентуално да бъдат одобрени от МОН за догодина; и по учебника „История и цивилизация“ за 5-и клас, предназначен за 2016 - 2017 учебна година.

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Премълчаният Бенковски

"За думите" – 30 години за чудото на словото и българската реч

Нов медикамент ефективно предотвратява заразяването със СПИН

Еврика! Успешни българи: Ивайло Петров

Мовембър, или мъже за пример

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

"За думите" – 30 години за чудото на словото и българската реч

"Лешникови градини" на Хайри Хамдан – пред читателите в Пловдив

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР